Lifelong Learning Programme

This project has been funded with support from the European Commission.
This material reflects the views only of the author, and the Commission cannot be held responsible for any use which may be made of the information contained therein

Also available in:

"I Am Not Scared" Project

Homepage > Case Studies > Document

Case Studies

TITLE OF THE CASE STUDIES:

Групов тормоз в Софийско училище

SCENARIOS OF BULLYING EVENT::
  • Direct bullying
CAUSES OF BULLYING EVENT::
  • Non-especific
FACTUAL DESCRIPTION OF THE BULLYING EVENT:

Събитието се развива през зимата на 2009г., голямо междучасие.

Главни участници са 3 момчета – А, Б и В - от един клас в елитна софийска гимназия.

Изършените действия на насилие са описани по-долу:
По време на голямото междучасие, почти всички ученици са навън и се забавляват сред прясно паднал пухкав сняг. Снежни топки летят навсякъде, докато в един момент, след ожесточена престрелка между две момчета – А и Б – една от топките чупи прозореца на дирекцията. Опитвайки се да се прикрият А и Б се смесват с тълпата и веднага се отправят към класната стая. Там седи момчето В - депресирано и затворено момче от същия клас, което винаги става обект на подигравки. Малко след завръщането на всички ученици и започването на часа, охраната на училището влиза в стаята, съобщавайки, че знае, че някой от този клас е уцелил прозореца на дирекцията със снежна топка, и директорката, която била извън сградата, се връщала в момента, и предстои разследване и наказание. Учителката по английски, която води часа, напуска стаята възмутена. На А и Б им хрумва идеята да обвинят В, за счупения прозорец. Започват да убеждават и другите деца от класа, когато дойде директорката всички да кажат, че В е счупил прозореца. Всички колективно се съгласяват да лепнат вината на В. Стига се до там, че децата вадят телефон с камера, и заснемат клипче, как са обградили В и снимащият пита – „Това е В, човекът който счупи прозореца, нали?” – а всички останали в отговор крещят „Дааа” и го сочат с пръст. В този момент търпението на В се е изчерпва. Той става и без да каже дума, вади нож от джоба си, но тогава няколко момчета от класа се нахвърлят върху него с удари и ритници. Не след дълго биват разтървани, без наранявания. Директорката не се появява, за да наложи наказание.

Случката се разиграва в рамките на 2 астрономически часа през първи срок от учебната година. Отношението към В обаче е дългосрочна тенденция.

RESPONSE IMPLEMENTED:

Рекацията от страна на учителите е буквално никаква и това позволява на ситуацията да ескалира. Реакцията на учителката по английски език по начало е абсолютно неадекватна. Фактът, че целия клас се превръща в един голям насилник спрямо В реално не оставя пасивни наблюдатели – всички участват в наклеветяването и обвинението на В.
Родителите на жертвата В се свързват с директора въз основа на оплакване, което техния син най-сетне си позволява да направи. След това директорът се консултира с учителите и класния ръководител на проблемния клас, както и с психолога на училището. Педагогическият съвет изисква налагане на наказание както на учениците, така и на служителите, които реално са нарушили работния правилник на училището.
Директорът отговаря по следния начин:
- провежда срещи и дискусии с всички участници в конфликта и изисква писмени обяснения от пазача, който е нахлух в класна стая по време на час и от учителката, която е напуснала стаята без да има причина да го прави;
- подкрепя предложението на училищния съвет за наказание на учениците;
- изисква дисциплинарно наказание за служителите, които са нарушили вътрешните правила;
- предлага на педагогическия съветник да разработи план за работа с този клас и за предприемане на мерки за картотекиране на учениците, които са демонстрирали склонност да се превърнат в агресори или потенциални жертви.

IMPACT OF THE BULLYING ACTION:

Този акт на насилие има значителни и дългосрочни въздействия върху училищната среда и върху членовете на тази среда по много начини.
На първо място учебният процес в този конкретен клас е поне временно възпрепятстван. Урокът по английски не се провежда и вместо да се съсредоточат върху учебните предмети на учениците им се налага да отклонят част от вниманието и времето си към дискусии, лекции и обучения, които биват провеждани от класния ръководител, училищния психолог и външни специалисти психолози след случая на насилие. Учителите също неминуемо са негативно повлияни от случилото се, защото следва да променят своята програма както по отношение на времево разпределение на темите, така и по отношение на самите теми.
Що се отнася до мотивацията на учениците, то това събитие определено оказва въздействие върху мотивацията на В. Като се има предвид факта, че той се смята за неразбран, дистанциран, нежелан и вечно обиждан от всички съученици, незабелязван от учителите, а явно и от родителите си, той не вижда повод за стремеж към добро представяне или „угаждане” на някого посредством постигане на добри резултати. Ниското му самочувствие му пречи да се съревновава и да се бори за самоусъвършенстване. Това, което той търси е моментална защита и самозащита. Постоянния тормоз е причина оценките му да не отговарят на потенциала му. Фокусът на неговото внимание не е насочен към това как да постигне повече, а как да бъде оставен на мира и как да накара останалите да престанат да го тормозят.
Постиженията на останалите ученици остават сравнително непроменени. Постиженията на двамата главни насилници са по-слаби от средните в класа, защото те прекарват твърде много от времето и енергията си в непродуктивни дейности като измисляне на планове как тормозят други, как да им се присмиват и как да манипулират колкото е възможно повече от съучениците си, защото по този начин се чувстват специални. Повечето от останалите ученици не са повлияни по отношение на резултатите, които постигат в училище.
Вътреучилищната интеграция също е повлияна от този случай на насилие. На първо място има ново или прясно засилено усещане за неспособност за справяне с децата (силно демонстрирано от учителката по английски език, която напуска класната стая веднага след като научава новините от охраната), неспособност за успешно функциониране в сътрудничество с останалите колеги преподаватели и администратори. Жертвата най-вероятно се чувства отритната, както от съучениците, така и от екипа на училището, който не успява да обърне внимание на ситуацията до момента, в който е изваден нож. За жертвата не съществува усещане за интеграция в училищната среда. Страхът и очакването на насилие от страна на връстници ще му въздействат и в новото училище, в което той ще бъде евентуално преместен. Закъснялата реакция на родителите му със сигурност води до усещане за лиспа на интеграция и на ниво семейство. Много деца жертви изразяват впечатлението, че се чувстват незащитени от родителите си и че същите не са способни да предоставят нужната защита.
Насилниците също ще бъдат дезинтегирани от училището, защото явно са отличени като неблагонадеждни, такива, на които не трябва да се вярва и на които не бива да се подражава от страна на останалите ученици. Тяхното влияние е описано като лошо за класа и за училището като цяло. Бъдещето им е вероятно свързано с преместване в друго училище и по-добре по отделно, защото иначе биха се опитали да репликират общия модел на поведение. Ако са разделени те ще бъдат принудени да преминат през период на ненасилие, през който ще перосмислят поведението си и е възможно да открият нови интереси и по-продуктивни занимания за свободното си време.
Останалите ученици, които могат лесно да бъдат описани както като наблюдатели/свидетели, така и като ко-насилници ще преминат през процес на самоосъзнаване и ще трябва отново да се преборят за ролята на добри членове на училищната общност и обществото като цяло. Бидейки „заедно в това” те може реално да развият по-силни връзки като група и да постигнат личностно и групово усъвършенстване.
Философията за „активното гражданство” изповядва тезата, че членовете на определени общности, гражданите имат определени роли и отговорности към обществото и окръжаващата ги среда, дори да не притежават никакви управленски функции. В училищната вселена активното гражданство може да бъде разпознато като артикулация на дебата относно ученическите/служителските права и отговорности. Училището дава знания, създава бъдеще и предоставя определени права на учениците. То създава заетост и открива поле за развитие и изява на група практикуваща една от най-ценните и важни професии – тази на учителя. Поради това горепсоменатите групи имат и съответните отговорности, с които следва да се съобразяват. В случаи на насилие като описания тук принципите на активното гражданство са нарушени на всички нива и във всички посоки. Жертвата счита, че нейните права са незащитени и негарантирани и затова тя/той не носят отговорност към институцията, която би трябвало да ги защитава и гарантира. Насилниците от друга страна смятат, че имат повече права от останалите, което отново и допълнително дисбалансира ситуацията.
В подобни случаи на насилие е важно връщането на баланса на права и отговорности да бъде извършено колкото е възможно по-бързо, защото негативните ефекти от насилието от една страна и чувството за нараненост, неразбиране, липса на обич и положителна оценка могат да доведат до изключително сериозни резултати, особено като имаме предвид факта, че говорим за млади и силно впечатлителни (а съответно и уязвими) съзнания.
В този конкретен случай, опитът за възвръщане на баланса идва с доста голямо закъснение и с незадоволителни резултати.
Училищната атмосфера е „замърсена” от некоректното поведение както на ученици, така и на членове на екипа, липса на доверие сред служителите, осъзнаване на неправилността на приетите за неформални лидери в класа и ефектите, които „ама ние само се закачахме” може да причинят на обекта на закачките.

POINT OF VIEW OF VICTIM:

Поради постоянния тормоз от страна на моите съученици и вечните им подигравки аз бях вечно неразбран и отритнат. Затворих се в себе си. Отдалечих се от всички, не общувах с никого и не възразявах за нищо. По този начин може би исках да остана незабелязан. Никой не знаеше как се чувствах аз, какво изпитвах и колко измъчван бях, огорчен и в същото време обиден и гневен, че не бях разбран. Дори родителите ми не усещаха и разбираха моето поведение, а и не се опитваха. Може би поради тази причина избраха мен за жертва – бях идеален. Винаги подиграван и нетърсещ помощ и начин да се защитя.
Но точно в този момент гневът ми надделя. Реших край, стига вече. С последващото си действие аз исках да им покажа, че вече не искам да съм най-слабият сред тях, че мога да се защитя. Целта ми беше само да ги сплаша и да ги накарам да ме „уважават” по същият начин както те го направиха чрез страх и насилие. Но беше грешка. Отново бях неразбран и отново всички се нахвърлиха отгоре ми.
Случилото се ме накара да се замисля. Разбрах, че моето мълчание не ми помага. Трябваше да споделя с някого, да се доверя и разкрия себе си. Вече не исках да съм аутсайдер. Имах нужда от помощ и трябваше да я потърся. Нуждаех се от приятел, човек , който да бъде с мен в добро и зло, да ми помага и да ме разбира. Нуждаех се от родителя, който да ме напътства, подкрепя и поощрява и дори да показва грешките ми. И може би начинът да постигна това бе просто да го поискам, да създам и засиля връзката дете-родител и педагогически съветник като посредник помежду ни.
Разбрах, че трябва да „протегна ръка”, да потърся помощ като споделя тревогите си. Трябва да имаме надежда, че все някой ще ни помогне. Да повярвам в себе си и в хората около мен.

POINT OF VIEW OF BULLYING STUDENT(S):

Когато снежният двубой помежду ни взе връх и случайно чупим прозореца на директорката ни ообзе страх от последващите действия. Поради голямата суматоха и обхваналата ни паника решихме, че имаме голям шанс да се измъкнем. В стремежа си да не понесем отговорност за постъпката си решихме да прехвърлим вината на трето момче, момче което е недолюбвано от всички ученици и на което всички се подиграват. Използвайки състоянието на нашият съученик решихме, че той е идеалната жертва, а и би било много лесно да убедим класа в това и да прехвърлим вината си върху него. Това би бил идеалният начин да се отървем от всякакви подозрения. Идеята да направим клипче ни дойде изведнъж, а и щяхме да сме по убедителни. Вярвахме, че няма да получи помощ от директорката или класния ръководителзащото и да се опиташе да се защити неговит глас щеше да е „глас в пустиня”, един срещу всички и то не за пръв път.
Именно този психически натиск, който не беше единичен случай, доведе до ваденето на ножа и последващия го побой, което още повече влоши ситуацията, в която бяхме попаднали.
След всичко случило се бяхме раздвоени. От една страна изпитвахме угризения от подлите си и егоистични действия от наша страна и това което причинихме на нашия съученик, но от друга страна пред нас стоеше изборът или той или ние. Ако не прехвълехме вината си върху него ние щяхме да бъдем осмивани, засрамени и наказани. И въпреки всичко, това не оправдава действията ни.

POINT OF VIEW OF OTHER STUDENTS:

Ситуацията, в която неволно попаднахме беше преизпълнена с емоции. Радост от снежната игра се превърна в причина за счупване на прозорец и то не кой да е, а прозореца на директорката. Всички бяхме силно превъзбудени и не осъзнавахме какво точно се случваше около нас. Ето защо веднага се поддадохме на манипулация и безпрекословно се съгласихме с двамата неявни лидери в класа, които най-вероятно бяха истинските извършители и вкупом нападнахме соченото от тях момче.
Виновниците просто искаха да прикрият деянието си и за целта използваха и нас, което не беше правилно, но ние сами го допуснахме. Може би те се страхуваха от едно последвало ги наказание или пък си мислеха, че всичко им е позволено и отново ще им се размине. Вина за това може би имат и родителите, които не им обръщат достатъчно внимание в къщи и не са успели да ги научат да различават добро и зло, честност, дисциплина и уважение към останалите. Не по-малко виновни са и учителите и педагогическият съветник, защото не са успели да усетят натрупаното напрежение в класа или пък не са му обърнали нужното внимание.
Ако учителката по Английски език се бе опитала да разбере какво точно беше станало, а не да напусне стаята, ако виновниците просто бяха признали своята вина ситуацията нямаше да има това развитие. Просто щяха да заплатят счупеният прозорец и да изтърпят наложеното им от директорката наказание.
Под въздействието на непрекъснат стрес, обиди и страх обвиняваното от нас момче реагира по неочакван от никого начин. Беше принуден да се защити, а може би искаше просто да ни сплаши и да ни покаже, че вече не е слаб и може да се пази. Това беше неговият пореден вик за помощ, но отново не го разбрахме. Това не беше начинът. Трябваше да се защити с думи, да потърси помощ от класния ръководител, педагогическия съветник, директора и най вече от своя родител. Но той винаги е бил незабелязван от всички, неразбран, момчето за присмех и може би затова е сметнал, че отново няма да бъде чут и посътпва по този начин. Виждайки неговата реакция до някаква степен се стреснахме и в този си страх да не нарани някого няколко съученика му се нахвърлиха и отново беше набит.
Но въпреки всичко ние постъпихме прибързано, грубо и несъзнателно към проблема. Виновниците, защото искаха да се защитят по много недостоен и неприемлив начин и ние, защото неволно им помогнахме да постигнат целта си. Ако ние бяхме потърсили помощ още в началото на проблема развоят на нещата нямаше да е такъв. Всички ние осъзнаваме, че сме виновни и трябва да понесем отговорността за постъпките си.

POINT OF VIEW OF TEACHERS:

В така описаната ситуация, учителите от СОУ „ Христо Смирненски” смятат, че трябва да се постъпи по следния начин:
1. Независимо в какъв час става събитието, учителят в никакъв случай и при никакви обстоятелства не би напуснал часа. Единият вариант е да укроти учениците и да си проведе учебната дейност и класният ръководител да се занимава с проблема, другият начин е той самият да предприеме действия за разясняване на ситуацията като уведоми за това педагогическия съветник и директора на училището.
2. Следва незабавно изясняване на ситуацията. Разпитване на учениците, с цел да се установи истината. Важно е да се наблегне на осъзнаването на опасността при действията на двете момчета, които действат като формални и неформални лидери в класа и манипулират всички ученици, които в стремежа да им угодят или от страх да не попаднат в положението на момчето В са готови да извършат жестока несправедливост. Те се превръщат също в насилници над момчето. Системният тормоз над момчето В го представя като жертва, която в отговор на насилието над него се подготвя за самозащита. То се противопоставя на правилника на училището, който забранява носенето на опасни предмети в училище. До това поведение на момчето се е стигнало от безотговорното отношение към него от страна на учители, психолог, съученици и директор. Всички те имат вина за така създалата се ситуация.
3. По нататък следва психолого – педагогическа работа на училищния психолог с целия клас, отделно с двете момчета (насилници и манипулатори), с момчето, което е потърпевшо в случая. Търсят се причините за отклоненията в ценностната система у учениците. Едните да преодолеят агресията си и да осъзнаят, че не може да унижават „по-слабите” ученици, а другият да преодолее страха и да придобие смелост и самочувствие.
4. Следващата стъпка е разговор с родителите, които са водещите авторитети при формирането на характерите на момчетата. Да се приканят да вземат адекватно участие в решаването на проблема, а не да го задълбочат още повече.
5. По нанатък идва докладната от класния ръководител за налагане на наказание на:
- На двамата организатори и подстрекатели на проблемната ситуация – „Преместване в друго училище до края на учeбната година.”
- На класа – „Извършване на дейности в полза на училището в свободното от учебни часове време”.
- На момчето с ножа – „Забележка” за носене на опасни предмети в училищи.
6. Педагогическият съвет налага наказанията.
7. Директорът и училищният психолог трябва да разговарят с класния ръководител и учителите, прeподаващи в този клас. Да се потърсят причините, поради които те не са забелязали безпрецедентното поведение на тарторите или умишлено са си замълчали, защото двамата може да имат силна защита в училището, която да им гарантира ненаказуемост.
8. Непременно трябва да се наложи дисциплинарно наказание на учителката, която напуска учебния час. Такова поведение е недопустимо за учител.

POINT OF VIEW OF SCHOOL DIRECTORS:

Описаната ситуация е типичен пример, показващ резултатите от липсата на координация във възпитателните дейности в училище. Насилието може да има различни форми. В случая ако момчетo В не е извадил нож, можe би насилието над него и над други други ученици би продължило незабелязано от членовете на училищния колектив – ученици и служители. Ваденето на ножа е отворило очите на всички към проблема за насилието. Всъщност насилието в различните му разновидности е съпътствало винаги учебно-възпитателния процес в училище и нашата задача като педагози е да успяваме да го забележим и предотвратим своевременно, преди да се извади „нож” от някой участник в процеса.
В конкретния случай бих провел разговори с всички участници в конфликта. Бих изискал писмени обяснения на служителя от охраната защо е влезнал по време на час в учебната стая, а от учителката защо я е напуснала без да има основателна причина за това.
Бих подкрепил предложението на педагогическия съвет за наказания на учениците. Бих потърсил дисциплинарна отговорност и наказал служителите нарушили правилника за вътрешния трудов ред.
На педагогическия съветник бих възложил да изготви план за работа специално с този клас и предприемане на мерки за картотекиране на всички ученици, склонни към насилие, както и на всички, които биха били потенциални негови жертви.

POINT OF VIEW OF THE PARENTS OF THE PUPILS INVOLVED:

В последните години се забелязва тенденция към увеличаване на агресивното поведение и склонността към насилие и тормоз у подрастващите. Родителите сме тези, които трябва да научим децата си кое е добро и кое лощо. Не е приемливо да се оправдаваме със забързаното си ежедневие. По този начин губим връзката дете-родител. Те усещат това и умело се възползват. Всеки от нас като родител се е сблъсквал с проблем от това естество.
Ние сме тези, които трябва да научим децата си на уважение към институциите като цяло и в частност към училището, учителите и техните съученици. Ако в къщи децата не са осъзнали този респект, те няма да го прилагат и в училище. Не трябва да учим децата си, че на удара сме длъжни да отговорим с удар, че за да успеем в живота трябва да сме над всички. Или че всичко ни е позволено и не носим отговорност за действията си. Ако детето слуша в къщи, че може да прави всичко, ще си мисли, че никой няма право да му направи забележка или пък да го накаже.
Голяма роля играе и връзката родител-класен ръководител. При сигнал за агресивно поведение, родителят е този, който пръв трябва да вземе мерки, но не с налагане на наказание или побой, които в последствие ще засилят агресивността у него, а с приятелски разговори, в които се дават примери от живота и се извличат поуки. Ако родителят не обърне внимание на случилото се, той незабавно обрича детето си да се превърне в една от двете опозиции - жертва или насилник.
В тези два астрономически часа, в които тече случая не се вижда заинтересованост от страна на учителите в училище, не се появява нито директорката, нито дори педагогическият съветник. Дълбоко се съмняваме, че охраната е сигнализирала на някои от родителите или учителите. Още по-интересно е учителката по Английски език с какво право напуска учебния час. Ние родителите сме възмутени от безпричинното й напускане, разочаровани сме от безотговорното й поведение, а всъщност може би ако бе провела разговор с класа и проучила случая, щеше да предотврати лошите последици.
При един такъв случай ние родителите се питаме дали можем да бъдем спокойни, когато децата ни са в училище, къде е отговорността на всички в тази институция.

POINT OF VIEW OF THE COUNSELLOR IN THE SCHOOL:

Типичен пример за конформистко мислене от страна на целия клас - в резон с наложеното статукво в класа от евентуално неформалните лидери А и Б. Неформалните лидери са нещо съществуващо във всеки клас без изключение и именно те налагат съответните неписани правила в класа. Доколко тези правила са „добри” или „лоши – зависи от много фактори. По тази причина всеки клас е със специфична „атмосфера”. Именно педагогическия съветник съвместно с класния ръководител и родителите би трябвало да не допуска такова голямо „замърсяване” на въпросната „атмосфера” в посочения клас.
Отсъствие на всякаква мярка за справедливост от страна на целия клас отключва защитната реакция на В.
В тази ситуация достигането до истината не е трудна задача.
Ако съм запознат със случая бих провел беседа с класа, където да включа и ролеви игри. Задължително самостоятелни разговори с А, Б и В и индивидуална работа с тях. Среща с техните родители, както и участие в родителска среща и анализ на проблема съвместно с родителите.
За подобряване на комуникацията в класа е наложително провеждането на самостоятелна анкета в класа и на базата на резултатите от анкетата бих приложил и съответните мерки. Съществуват много добри практики за сплотяване на колективи и изместване центъра на приоритетите. Поведението на неформалните лидери също подлежи на корекции.

POINT OF VIEW OF POLICY MAKERS:

В тази ситуация, лицето, което е взело решение за действие е директорът на училището. От една страна, неговите действия са правилни, разпитани са всички заинтересовани страни, предприети са санкции срещу служителите в училището, които не са действали адекватно в ситуацията. От друга страна, директорът взема решение за изключване както на жертвата, така и на насилниците, картотекиране и наказване на целия клас, което е крайна мярка, която не би довела до дългосрочно ползотворно влияние върху децата, а само би усложнило техния живот и съответно не се знае как и в каква насока това би повлияло тяхното бъдещо поведение. Най-правилното решение би следвало да включва оставане на всички страни в класа и работа на всички нива. По този начин ръководството на училището би показало готовност за поемане на отговорност за цялостно справяне с проблема, а не с неговото реално прехвърляне и потенциално усложняване, поради допълнително озлобление на насилниците от тяхното наказание.
Във връзка с бъдещото предотвратяване на подобни случаи е необходимо не само да се работи по-усилено с родителите на децата, но най-вече за недопускане на внасяне на оръжие от децата в училище (ножове и т.н.), а също така ако е необходимо и за въвеждане на разпоредба на конкретното училище за недопускане на внасяне на мобилни телефони от учениците в клас, които често също сами по себе си се оказват “оръжие” водещо до тежки психологически травми за мнозина ученици.

CONCLUSIVE DEDUCTIONS:

Може би забързаното ежедневие и прекалената натовареност на родителите е причина да общуват все по-малко с децата си. Връщайки се от работа те са достатъчно изморени и изнервени, че не могат да обърнат достатъчно внимание на децата си - да ги изслушат, научат да различават кое е правилно и кое не е. Мислят, че е достатъчно само да ги осигурят материално, да имат това, което имат всички и дори повече. За тях е важно да са над всички без значение от това как го постигат - „Целта оправдава средствата”. Не могат да разберат, че бързият темп, с който се развива всичко около нас много обърква децата в днешно време. Малко са родителите, които отделят достатъчно внимание на децата си и се опитват да ги научат кои са моралните ценности, да им покажат грешките, които допускат и да носят отговорност за тях. Те просто прехвърлят това си задължение на образователната система. „Затова им се плаща на учителите, от мен се иска да му осигуря нормални условия за живеене, а останалото е ваше задължение” мислят те. Но и в образователната система има пропуски. На учениците се дават прекалено много права, което засилва чувството им за безнаказаност. Учителят има право само да му покаже кое е правилно, да го напътства, но нищо повече и ако не получи помощ от родител всички негови усилия са напразни.
Неприятната ситуация, в която подат кара всички да се замислят за причините да се случи всичко това.
1. Момчето, което е жертва осъзнава нуждата си от помощ и неспособноста си да се справи само.
2. Главните виновници за всичко случило се преосмислят действията си и последиците от тях и до известна степен осъзнават какво всъщност са направили.
3. След преминаване на първоначалната им превъзбуда останалите ученици, които са свидетели на случващото се осъзнават своята слабост да се противопоставят на неявните лидери в класа и травмите, които са нанесли на своя съученик.
4. Всички учители без изключение осъждат постъпката на колежката си по Английски език и смятат, че трябва да бъде наказана. Изборът и да напусне класната стая още повече влошава ситуацията. Те са на мнение, че едно добро разследване на случилото се както и навреме оказаната помощ на участниците би предотвратила една такава неприятна ситуация. Подкрепят идеята за прилагане на наказание на целия клас (жертва, насилници и свидетели), както и срещите им с психолог, който да им помогне да преосмислят постъпките си. Искат помощ и съдействие от страна на родителите като засилват връзката си с тях.
5. Директорът подкрепя педагогическия съвет и искането им за цялостно разследване на случая, наказване на учениците и изискването на дисциплинарна отговорност от служителите нарушили правилника за вътрешния трудов ред. За предотвратяване на друг подобен случай той възлага на психолога в училище да изготви план за работа с този клас както и предприемане на мерки за картотекиране на всички ученици, които са склонни към насилие и тези, които биха били техни потенциални жертви.
6. Родителите може би преосмислят виждането си за възпитанието на децата им и необходимостта от това да им отделят повече време.
7. Педагогическият съветник вижда необходимостта от изграждане на психологичен профил на класа чрез провеждане на анкети и различни ролеви игри, за да постигне едно сплотяване на класа и изместване центъра на приоритетите им като прилага добри практики. За целта и той моли за съдействие от страна на родителите.

Comments about this Case Study


Date: 25.03.2012

Posted by: Naile Zaimova
Type of school: Secondary school
Country: Bulgaria

Нашият екип е съгласен с направения коментар с изключение единствено на твърдението, че има някаква съвременна мода някои учители да вземат страната на насилниците.

Date: 19.03.2012

Posted by: Marian Tataru
Type of school: Vocational School, School Group of Arts and Trades HUSI
Country: Romania

Насилието в училищата се е превърнало в сериозен проблем през последните десетилетия в много страни. То включва насилие между учениците както и физически атаки от страна на учениците към служители на училището.
В този случай жертвата е вероятно единственото дете в класната стая, което е мразено или игнорирано от абсолютно всички и никой не би го защитил, нито пред учителите, нито пред насилника. Има някаква съвременна мода учителите да вземат страната на насилниците – или защото самите те се чувстват застрашени или защото искат да се мислят за готини (каквито са били в колежа или университета) и действат точно по начина в представения случай.
Жертвата счита, че неговите/нейните права са незащитени и поради това той/тя не е длъжна да спазва правилата в институцията, която не го/я защитава. Насилниците от друга страна, са си повярвали, че имат повече права от останалите и това дебалансира ситуацията.
В случаи на насилие е изключитлено важно да се върнем към равновесие на правата и отговорностите колкото е възможно по-скоро, защото негативните ефекти на насилието от една страна и усещането за тормоз, неразбиране, липса на обич и оценка могат да доведат до тежки последствия особено като се вземе предвид факта, че говорим за млади и чувствителни умове. В този конкретен случай опитът да се възстанови баланса е извършен доста закъсняло и с незадоволителни резултати.
Децата с агресивно минало често са тихи и изолирани, но когато са провокирани не показват никаква милост или угризения. Децата, които се подиграват на по-малките и непопулярните обикновено са добри лъжци и говорят иронично за жертвите. Обикновено всички им вярват, защото са популярни и добре приети, вероятно са от заможни семейства и имат добри оценки. Всички ги обичат и ги прикриват в определени ситуации. Така че жертвите нямат друг избор освен да започнат да правят планове как да се справят със следващата вълна подигравки. Под въздействието на непрекъснат стрес, обиди и страх, обвиненото момче предприема действие, което не е очаквано от никого. Той трябва да се защити или дори е искал да сплаши съучениците си и да им покаже, че е слаб и може да се погрижи за себе си по един или друг начин.
Всяка ситуация е заредена с много напрежение и много емоции. За тези деца животът е непоносим и ако не получат морална подкрепа те могат да достигнат до толкова тежко положение, че да прибегнат до опит за самоубийство.

I Am Not Scared Project
Copyright 2017 - This project has been funded with support from the European Commission

Webmaster: Pinzani.it