Lifelong Learning Programme

This project has been funded with support from the European Commission.
This material reflects the views only of the author, and the Commission cannot be held responsible for any use which may be made of the information contained therein

Also available in:

"I Am Not Scared" Project

Homepage > Case Studies > Document

Case Studies

TITLE OF THE CASE STUDIES:

Случай на психически и физически тормоз на сексуална основа

SCENARIOS OF BULLYING EVENT::
  • Direct bullying
CAUSES OF BULLYING EVENT::
  • Homophobic
  • Non-especific
FACTUAL DESCRIPTION OF THE BULLYING EVENT:

Посоченият случай е реален. Тормозът към момче с инициали ДП започва от шести клас. Има разнообразни проявления, включително, в кулминационния момент – сексуален тормоз от съученик. Поради необикновената жестокост проявена в последния инцидент – директно сексуално насилие - заради който случая отива в съда, той няма да бъде включен в описанието на ситуацията, в която се намира ДП.

Главни участници са ДП и негови съученици.

В конкретна ситуация на упражнено насилие, ДП се опитва да спре съученичка БС да не тормози и дразни друг ученик. В отговор БС насочва яда си към ДП и му зашлевява шамари. След това другите деца започват да дразнят ДП и да го питат „какво е чувството да те бие момиче?”
Повечето случаи на тормоз от съучениците са свързани с анти-хомо коментари и наричане с прякор „Г-н Гладък”, заради липсата на интимно окосмяване. Тормозът не е само вербален. През март 2005г. неизвестен ученик разбива гардеробчето на ДП, уринира върху дрехите му, хвърля обувките му в тоалетната и с крем за бръснене изписва обиди със сексуална насоченост върху стените и вратата на гардеробчето. По-късно същата пролет двама ученици закачат плакат „Г-н Гладък” на вратата на гардеробчето на ДП.
След това, отново неизвестни ученици, вандализират гардеробчето и го изписват и изрисуват с перманентни маркери с обидни думи и рисунки със сексуална ориентация.
Времеви период - периодът на тормоз за ДП е учебна 2005-2006г.

RESPONSE IMPLEMENTED:

Първоначалната реакция на сигналите на тормозения ученик е очевидно неадекватна щом се достига до кулминационния момент със сексуалното посегателство и довеждането на случая до съда. Това, което със закъснение следва да бъде направено от ръководството на училището е да бъде поискано обяснение от класния ръководител и педагогическия съветник защо не е сигнализирано училищното ръководство за проявите на насилие в класа и не е поискано съдействие; да бъде изискано от класния ръководител и педагогическия съветник информация за БС - за нейния статус в класа, поведение в учебни часове, в извънкласни форми, положителни / отрицателни прояви, семейно положение, дали е дете в риск, приятели в класа, конфликти в класа или в училището; да бъде организирана среща с родителите на БС и те да бъдат запознати с ролята на дъщеря им в тази ситуация; да бъде предложена среща-разговор с Педагогически съветник и психолог; да бъдат поднесени искрени извинения и съжаления за случилото се на родителите на ДП и да им бъде оказано съдействие на родителите на ДП да преместят детето си в друго училище, защото оставането в същото учебно заведение няма да има добър психологически ефет върху момчето и по никакъв начин няма да му е от полза за бъдещето му; да бъде организирано в училището обучение, за класните ръководители и всички учители от психолог, на тема: ”Насилието в училище – форми и методи за справяне и превенция”; да бъде проведена среща-разговор с класа на ДП и на учениците да бъдат разснени техните отговорности за предотвратяване на различните форми на насилие; да бъде организирано за класа обучение от психолог за преодоляване на страха от насилниците и усвояване на методики за справяне със ситуации на насилие; да бъде възложено на УКБППМН (Училищна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните) да проучи ролята на БС във всички форми на насилие над ДП и при необходимост да се потърси съдействието на Инспектор от Детска педагогическа стая; в случай на потвърждаване на вината на БС да й бъде наложено наказание.

IMPACT OF THE BULLYING ACTION:

Този акт на насилие има значителни, дългосрочни и комплексни въздействия.
Като си представим значителното внимание от страна на насилници, жертва и наблюдатели, отклонено в посока „какво е следващото нещо, което ще се случи на ДП” може да оценим и загубата на внимание към учебния процес по време на развитието на неблагоприятните събития. Впоследствие, отново вместо да се съсредоточат върху учебните предмети, на участниците в този случай на тормоз им се налага да отклонят голяма част от вниманието и времето си към дискусии, лекции и обучения, които ще бъдат провеждани от класния ръководител, училищния психолог и външни специалисти психолози след като се стига го решаване на случая на насилие в съда. Учителите също неминуемо са негативно повлияни от случилото се, защото следва да променят своята програма както по отношение на времево разпределение на темите, така и по отношение на самите теми.
Що се отнася до мотивацията на учениците, то това събитие определено оказва въздействие върху мотивацията на ДП. Системният тормоз, обиди, унижения и злепоставяне, които кулминират в директно сексуално насилие от страна на двама съученици, отнемат всякаква мотивация, интерес, желание за себеизява и развитие от страна на ДП. Той желае единствено да получи дългоочакваната защита, а насилниците му да си понесат наказанието и отговорността. Постоянния тормоз е причина оценките на ДП да не отговарят на потенциала му. Вниманието му не е насочено към това как да постигне повече, а как да бъде оставен на мира и как да накара останалите да престанат да го тормозят. Дълбоко насаденото чувство за малоценност, неадекватност и дори ненормалност ще го последват и в следващото учебно заведение, в което той ще бъде преместен. Въпрос на продължителни и целенасочени усилия ще бъде възвръщането на неговата вяра в собствените възможности и нормализиране на самооценката му. В новото училище също ще има насилници, защото насилието и агресията са присъщи на всички хора, без значение от тяхната възраст и пол, затова той трябва да бъде научен какво поведение да следва и с какви групи да дружи, за да избегне повторение на преживения ужас.
Постиженията на БС и другите насилници са на средно или по-ниско от средното ниво в класа. Твърде много енергия се изразходва в непродуктивни дейности като вглеждане в и преекспониране на различията на другите, кроене на планове как да тормозят и да се присмиват, както и как да манипулират колкото е възможно повече от връстниците си, защото по този начин се чувстват специални и избягват опасността да се превърнат в нечии жертви.
Повечето от останалите ученици, неволни или волни свидетели на издевателствата и вандалщините, не са повлияни по отношение на резултатите, които постигат в училище.
Вътреучилищната интеграция също е повлияна от този случай на насилие. На първо място има ново или прясно засилено усещане за неспособност за справяне с децата, защото ситуация, започнала от желанието на момче с физически различия от останалите му връстници да защити свой съученик, ексалира в дългосрочен тормоз и нанасяне на вреда с трайни психически последствия. Училищният екип разпознава и признава неспособност за успешно функциониране в сътрудничество. Жертвата се чувства отритната, както от съучениците, така и от екипа на училището, който до последния момент и докато не се стига до съд, не успява да обърне внимание на ситуацията. За жертвата не съществува усещане за каквато и да било интеграция в училищната среда, защото на него упорито са му натяквани и „изкарвани през носа” отликите му, но по никакъв начин не е бил направен опит за приобщаването му – нито от съученици, нито от учители. ДП със сигурност е благодарен за помощта от страна на родителите му, макар тя да изглежда на всички много закъсняла. Вина за това има и самия ДП, който твърде дълго мълчи за случващото се в училище.
Насилниците също ще бъдат дезинтегирани от училището, защото явно са отличени като неблагонадеждни, такива, на които не трябва да се вярва и на които не бива да се подражава по никакъв начин от страна на останалите ученици. Тяхното влияние е описано като деструктивно за класа и за училището като цяло. Както за насилниците, които неминуемо следва да бъдат наказани, така и за останалите ученици, предстои да преосмислят поведението си и ефектите от реакциите и избягването на отговорност.
Философията за „активното гражданство” изповядва тезата, че членовете на определени общности, гражданите имат определени роли и отговорности към обществото и окръжаващата ги среда, дори да не притежават никакви управленски функции. В училищната вселена активното гражданство може да бъде разпознато като артикулация на дебата относно ученическите/служителските права и отговорности. Училището дава знания, създава бъдеще и предоставя определени права на учениците. То създава заетост и открива поле за развитие и изява на група практикуваща една от най-ценните и важни професии – тази на учителя. Поради това горепсоменатите групи имат и съответните отговорности, с които следва да се съобразяват. В случаи на насилие като описания тук принципите на активното гражданство са нарушени на всички нива и във всички посоки. Жертвата счита, че нейните права са незащитени и негарантирани и затова тя/той не носят отговорност към институцията, която би трябвало да ги защитава и гарантира. Насилниците от друга страна смятат, че имат повече права от останалите, което отново и допълнително дисбалансира ситуацията.
В подобни случаи на насилие е важно връщането на баланса на права и отговорности да бъде извършено колкото е възможно по-бързо, защото негативните ефекти от насилието от една страна и чувството за нараненост, отхвърляне, липса на обич и положителна оценка могат да доведат до изключително сериозни резултати, особено като имаме предвид факта, че говорим за млади и силно впечатлителни (а съответно и уязвими) съзнания.
В този конкретен случай, опитът за възвръщане на баланса идва с доста голямо закъснение и с резултати със спорна удовлетворителност.
Училищната атмосфера е „замърсена” от некоректното поведение на ученици, незаинтересоваността на членове на екипа, появата на липса на доверие сред служителите, осъзнаване на сериозността на жестоките и необмислени действия.

POINT OF VIEW OF VICTIM:

Предположението на жертвата относно причините за настъпването на агресивното действие е защото се е опитал да спре съученичка БС да не тормози и дразни друг ученик и е позволил момиче да му зашлеви шамари, без да реагира. Според ДП, колкото си по-слаб, толкова повече те тормозят.
ДП не е споделил с никого.
Не знае от каква помощ има нужда. Може би тренировка по бойни изкуства.

POINT OF VIEW OF BULLYING STUDENT(S):

Може би БС харесва първото момче, което тормози. БС е била раздразнена и си го изкарва на ДП.
Съучениците се възползват от ситуацията и започват да го дразнят по друг повод.
Голяма част от насилието се случва чисто случайно.
Жертвата е избрана, защото е позволил да го удари момиче и не се е защитил. Значи може и другите да го нападнем.
Никой от насилниците не изпитва угризения. БС категорично не, а останалите „гледат сеира” на ДП.

POINT OF VIEW OF OTHER STUDENTS:

БС първоначално не осъзнава случващото се, но в последствие започва да осъзнава до къде е довела нейната реакция. Останалите насилници твърде „не” осъзнават и не могат да го възприемат, докато не им се случи нещо подобно.
Предположението на учениците за причините е че ДП е най-слабият в класа и може да позволи да стане жертва на подигравките им, освен това не могат да пропуснат факта, че ДП е набит от момиче.
Учениците смятат, че просто са намерили поле за изява и са се възползвали. Показали са се пред другите колко са силни. Става им интересно. Освен това, реагират по този начин донякъде и от страх да не станат нова жертва на насилници.

POINT OF VIEW OF TEACHERS:

Учителите осъзнават случващото се и са много загрижени и обезпокоени от ставащото.
Разбрали са за случващото се от учениците и от педагогическия съветник.
Реакцията им след като са разбрали е провеждане на разговори. Беседи с всички участници в събитията.
Необходима им е подкрепа от останалите колеги – задължително, особено от класния ръководител, педагогическия съветник и респектиращото въздействие на директора на училището.

POINT OF VIEW OF SCHOOL DIRECTORS:

1. Намесата на Директора би трябвало да се констатира при първия вандалски акт през март 2006 г. като Председател на УКБППМН (Училищна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните). Той е трябвало да изиска информация от класния ръководител на ученика ДС за неговия статус в класа, поведение в учебни часове, в извънкласни форми, положителни / отрицателни прояви, семейно положение, дали е дете в риск, приятели в класа, конфликти в класа или в училището.
2. След получаването на тази информация, директорът е трябвало да стигне до БС. По същия начин би трябвало да поиска информация от класния ръководител и да стигне до началото на конфликта – защитата, която ДП осигурява на свой съученик.
3.Директорът би трябвало да изиска от педагогическия съветник да проведе среща разговор с БС за изясняване на ситуацията и за откриване на причините за нейната агресивност. След това да проведе среща разговор с родителите на БС и ако се наложи да поиска консултация със специалист психолог.
4. Да се получи информация от охраната на училището и при наличие на камери да разгледа записите.
5. Директорът би трябвало да възложи на класния ръководител и педагогическия съветник да проведат срещи-разговори с класа за анализиране на парадокса, който е възникнал – защитникът да се превърне в жертва.
6. Директорът би трябвало да намери време да се срещне с ДП и да му покаже своята подкрепа за смелостта да се противопостави на един насилник и да го увери, че това, което се е случило няма да се повтори. Би трябвало да разговаря и с родителите на ДП, да изкаже съжаление за случилото се и да ги увери, че детето им е в безопасност.
7. Директорът трябва се срещне с БС и да я порицае за поведението й и ако прецени да възложи наказание, допълнителна или извънкласна работа.
Нито една от тези мерки не е предприета и за съжаление са последвали всички останали форми на насилие. След като ситуацията е ескалирала до крайна степен и се е стигнало до съд, директорът е длъжен да:
1. Да поиска обяснение от класния ръководител защо не е сигнализирано училищното ръководство за проявите на насилие в класа и не е поискано съдействие.
2. Да поиска обяснение от педагогическия съветник защо не е сигнализирано училищното ръководство за проявите на насилие в дадения клас и не е потърсено съдействие.
3. Да изиска от класния ръководител и педагогическия съветник информация за БС - за нейния статус в класа, поведение в учебни часове, в извънкласни форми, положителни / отрицателни прояви, семейно положение, дали е дете в риск, приятели в класа, конфликти в класа или в училището.
4. Да се срещне с родителите на БС и да ги запознае с ролята на дъщеря им в тази ситуация. Да им предложи среща-разговор с Педагогически съветник и психолог.
5. Да поднесе искрените си извинения и съжаления за случилото се на родителите на ДП.
6. Да съдейства на родителите на ДП да преместят детето си в друго училище.
7. Да организира в училището обучение, за класните ръководители и всички учители от психолог, на тема :” Насилието в училище – форми и методи за справяне и превенция”.
8. Да проведе среща-разговор с класа на ДП и да разясни на учениците тяхната отговорност за предотвратяване на различните форми на насилие.
9. Да организира за класа обучение от психолог за преодоляване на страха от насилниците и усвояване на методики за справяне със ситуации на насилие.
10. Да възложи на УКБППМН в училището да проучи ролята на БС във всички форми на насилие над ДП. При необходимост да потърси съдействието на Инспектор от Детска педагогическа стая. При установяване на такава да предложи на Педагогическия съвет, БС за наказание съгласно чл. 139 от Правилника за прилагане на закона за народната просвета.

POINT OF VIEW OF THE PARENTS OF THE PUPILS INVOLVED:

Родителите на ДП са забелязали, че нещо се случва, защото детето им е станало по-неспокойно и несигурно.
Родителите на БС и на останалите съученици, участници в ситуацията – не са забелязали нещо нередно или необичайно.
Всички родители са били информирани за станалото от педагогическия съветник, класния ръководител, директора.
Родителите на ДП биха променили ситуацията, провеждайки разговори с детето, уверявайки го, че доброто не винаги е наказуемо. Ако все пак нещата не се успокоят – биха предприели нужните действия, за да преместят детето си в друго училище.
Родителите на БС биха променили ситуацията порицавайки дъщеря си, убеждавайки я да се извини на ДП за всички последици от нейната неправилна постъпка.
Родителите на съучениците – участници в инцидента се опитват да разяснят нравствените щети, които.децата им са причинили на своя съученик и възможността те самите да се окажат в подобна история. Как биха се почувствали на неговото място?

POINT OF VIEW OF THE COUNSELLOR IN THE SCHOOL:

Психологическия съветник е невъзможно да не е знаела за случилото се. Тя веднага реагира като се среща с всички ученици, замесени в създалия се казус. Среща се първо с ДП и БС, която е в началото на възникването на дадения проблем. След това с останалите участници, индивидуално и с всички заедно, с класния ръководител. Изучавайки ситуацията от всички страни провежда разговори с класа за анализиране на парадокса, превърнал защитника в жертва на масов тормоз.
Тя сигнализира училищното ръководство, директора, УКБППМН за проявите на насилие в дадения клас.
Тя провежда срещи разговори с родителите на БС и останалите съученици на ДП.
За да подобри комуникацията и взаимодействието тя провежда индивидуални срещи-разговори с всички ученици от класа; показва своята подкрепа на ДП за смелостта да се противопостави на насилието на съученичката си и да го увери, че станалото няма да се повтори; порицава БС за поведението й като заедно анализират създалата се ситуация; разяснява на участнците в последвалия сексуален тормоз неетично им поведение, напомняйки простичкото, но «златно правило на етиката» и организира среща с психолог; провежда анализиране на ситуацията в класа с разкриване на причините и следствията; провежда беседи на нравствени теми; организира за класа обучение от специалист-психолог за преодоляване на страха от насилниците и усвояване на методики за справяне със ситуации на насилие; организира, при необходимост, среща на класа с представители на Детска педагогическа стая в града; организира извънредна родителска среща, на която присъстват учениците и училищното ръководство.

POINT OF VIEW OF POLICY MAKERS:

В случая, липсва каквато и да е адекватна намеса за предотвратяване на жестокостта срещу ДП от страна на учебната институция. В следствие на кулминацията на жестокостта – сексуалния тормоз над момчето, всякакви последващи действия са извън правомощията на училището. Това, което училищния екип в лицето на директора, учителите и пед. съветник биха могли да направят е да подпомогнат пострадалото момче и неговото семейство за дълготрайното психологическото възстановяване на ДП и реинтеграция в училищната среда, макар и в друго училище. Важно е да се работи и по насока на това, всички деца да бъдат възпитавани в ползите от диалога и споделянето на проблемите, които ги вълнуват, за да бъдат предотвратени подобни случаи на изключително крайна агресия и насилие.

CONCLUSIVE DEDUCTIONS:

Една от причините – никой не е реагирал веднага, след като момчето (ДП), защитило свой съученик е било шамаросано от съученичката си.
Затова, провокирани и окрилени от безнаказаността и личния проблем на ДП, съучениците му се развихрят и стигат до кулминационния момент – жесток сексуален тормоз.
Ненавременната намеса на учители, педагогически съветник, училищно ръководство позволява една физическа агресия да отключва ескалиращото сексуално насилие в дадения клас - необикновената жестокост, директно сексуално насилие.

Comments about this Case Study


Date: 25.03.2012

Posted by: M Stankova
Type of school: Secondary school
Country: Bulgaria

Какво бих могла да добавя към направените коментари?!Като учители всеки ден ние сме изправени пред поредното предизвикателство. За съжаление, каквото и да правим, не бихме могли да предвидим или предскажем поредната проява на агресия сред нашите възпитаници. Тя възниква неочаквано. Колкото и да ни е неприятно, когато разберем че отново нещо се е случило и трябва бързо и адекватно да реагираме, ситуацията налага нашата намеса. В нашето училище почти всички колеги са минали на обучение за справяне в ситуация на агресивно поведение. Педагогическият ни съветник, две психоложки от преподавателския състав на Софийския университет и Бургаския свободен университет, поканени от директора ни всяка година ни провеждат тренинги по темата с насилието, но промените се случват твърде бавно. Младото поколение не желае да спазва определените норми на поведение в нашето общество. Родителите не са пример в много от случаите. Улицата, медиите афишират друг тип поведение, което е по атрактивно и скандално и "по-добре пасва" на модела, който следват. За да може да се променят учениците, трябва първо да поемат своята отговорност за възпитанието им техните родители. Родителят нехае, защото имал толкова проблеми, че не му било до възпитание, а и нали за това били учителите. Така че как да се случват хубавите неща, при положение, че за всичко лошо биват обвинявани учителите, че не си вършат както трябва работата, а родителите се измъкват "невинни".

Date: 21.03.2012

Posted by: Al. Demireva
Type of school: Secondary school
Country: Bulgaria

Прочетох направените анализи от наши колеги и аз съм съгласна с направените от тях анализи, и най-вече мнението ми се доближава до колегите от Румъния и Гърция.
Това, което всички бихме желали е да не попадаме в такива ситуации, но дори и да ни се случи ние трябва да бъдем подготвени, а именно подобни примери ни дават повече самоувереност за справяне в такива ситуации.

Date: 21.03.2012

Posted by: Radka Bubarova
Type of school: Secondary school
Country: Bulgaria

Удовлетворена съм от коментарите, които са направени и че колегите мислят по същия начин.

Date: 19.03.2012

Posted by: A Lowe
Type of school: Secondary
Country: England

Това наистина е доста сложен случай. Занимавал съм се с подобни ситуации и трябва да отбележа, че начина, по който въпросното училище е реагирало е много сходен на начина, по който ние действаме. Културни различия не могат да бъдат уловени и не са в основата на тормоза, което според мен е позитивно. Агресорите и жертвата следва да бъдат следени отблизо и за тях да се попълват редовни доклади. Това би позволило на учителите да обсъждат различни аспекти на тяхното поведение и успех. Това би довело до по-редовни посещения от страна на родителите на децата, което би ни позволило да оформим позиция и мнение или на натрупаме доказателства, което би било от значение за този случай. Ние разполагаме със компютърна система, наречена SIMS, която ни позволява да регистрираме всички инциденти и информацията да става достояние на целия екип. Това е изключително важно, защото училищният екип трябва да следи отблизо всички случаи на насилие, които възникват в клас. Смятам, че насилие поради хомофобия следва да се третира на общоучилищно ниво. Ние вече се опитваме да правим това чрез уроци, външни лектори и сбирки. Третираме хомофобското насилие толкова сериозно, колкото расизма и нашите ученици са напълно наясно с това.

Date: 19.03.2012

Posted by: CALOGERO LOCIURO- MARIA LA LICATA
Type of school: technical high school
Country: ITALY

Това е доста сериозен случай, с какъвто ние не сме сблъсквали.
Тормозът продължава доста дълго. Смятаме, че тормозът е трябвало да бъде овладян доста по-рано и училището, в което се е разиграл е трябвало да предостави подкрепа и помощ за жертвата. Ние във всеки случай бихме се постарали да помогнем по-адекватно на жертвата.
Начинът, по който случая в това училище е разрешен не е правилен, защото има много правни последици, тъй като актовете на насилие реално се случват на територията на училището. В нашето училище ние много внимаваме при ситуации на насилие да окажем колкото е възможно по-голяма подкрепа на семействата. Вярваме, че не бихме позволили подобен инцидент да ескалира в нашето училище, защото ще реагираме веднага щом разберем за тормоза, за да го прекратим.

Date: 19.03.2012

Posted by: Bogdan Budisteanu
Type of school: Vocational School, Vasile Pavelcu School Group of Iaşi
Country: ROMANIA

В моя опит никога не съм се сблъсквал с подобен случай, защото подобни прояви на жестокост се случват доста по-късно в живота на човек – не на 5 годишни, каквито са моите ученици. Във всеки случай вероятно бих се опитал да накарам насилника да си представи как би се чувствал ако е в положението на жертвата, за да се замисли върху своите действия и поведение.
Специализирана подкрепа винаги е полезна за тийнейджърите, защото те непрекъснато се стараят да са популярни, всички да ги харесват или да се страхуват от тях. Те винаги се опитват да изпъкнат. Вярвам, че специализирани курсове биха били от голяма полза за такива деца.

Date: 19.03.2012

Posted by: Machaira Anastasia, Christopoulos Panagiotis
Type of school: Gymnasioum
Country: Greece

Фактът, че въпросният училищен екип дълго пренебрегва сериозността на ситуацията, е много тъжен. Ясно е, че не е обърнато нужното навременно внимание на първоначалните проявления на насилие и резултатът от това е позволил отношенията между децата да се влошат допълнително и да ескалират така ужасно, както са описани. Опитите за изглаждане на ситуацията посредством персонални дискусии не дават нужния резултат. Те не са достатъчни, защото жертвата и насилниците вече са доста психологически, а вероятно и морално повлияни от събитията.
Жертвата се затваря, прикрива насилието, което търпи и сам не си помага. Напротив, до голяма степен се чувства виновен за това, което се случва.
Не е случайно, че това поведение на жертвата присъства в почти всички случаи, които сме разгледали (както и в гръцките такива). Децата, които са обект на насилие, се нуждаят от психологическа помощ от експерти, за да не придобият определен тип поведение, което да ги съпровожда през целия им живот. Вярваме, че учителският екип не е достатъчно добре обучен и съответно не е ефективен в подобни ситуации.
Освен това насилниците в този случай имат доста време, през което тормозят жертвата безнаказано и това създава у тях илюзията, че са най-добрите, най-силните, „господари”. Единственото, което ги занимава е как да организират следващия акт на насилие срещу жертвата и губят всякакъв интерес към учебния процес. След като веднъж са изградили този модел на поведение, дискусиите с учителите не са достатъчни, за да прекратят насилието и да се предотврати последнат стъпка – сексуалния тормоз. Ако веднага се е намесил детски психолог насилниците вероятно са щели да се разкаят за действията си и да ги прекратят. Свидетелите в случая анализиран от българското училище са жестоки към жертвата – те се възползват от ситуацията с цел забавление. В подобен разгледан случай в Гърция свидетелите защитават жертвата, а онези, които не го правят се страхуват да не им се случи същото, но определено съчувстват на жертвата. В разгледания случай реакцията е трябвало да бъде много по-бърза и съответно по-ефективна.
В заключение искаме да споменем, че ние учителите винаги трябва да си държим очите отворени и да следим поведението на нашите ученици. Не бива да се колебаем да искаме съвет и помощ от детски психолози и съветници.

Date: 19.03.2012

Posted by: RODICA CEUCA
Type of school: Vocational School, GRUP SCOLAR ECONOMIC DE TURISM - IASI
Country: ROMANIA

Първо искам да отбележа, че случая на ДП е много сериозен и е необходимо да преосмислим нашето отношение към онези ученици, които са по-чувствителни или уязвими в този свят на насилие. Мисля, че първо върху тях следва да насочим нашето внимание. Трябва да идентифицираме тези деца във всеки клас с помощта на класния ръководител или училищния психолог.
Тези ученици не са особено комуникативни и това вероятно е знак, че имат проблеми в училище или у дома и не желаят да ги обсъждат или се страхуват/срамуват да говорят за тях. Трябва да признаем, че не разполагаме с достатъчно време да разговаряме подробно с всяко дете по отделно и да му дадем най-добрия възможен съвет. От време на време обаче подобни разговори са абсолютно необходими. Смятам, че в днешно време все по-голяма част от децата се нуждаят от нашата подкрепа.
Учителите и училището като цяло следва да преосмисли своята роля в живота на децата. Обикновено училищният психолог/съветник води дълги разговори с децата в риск. Само едно лице обаче не може да разреши всички проблеми. Поради това всеки класен ръководител (но не само той/тя) следва да обръща повече внимание на всяко отделно дете. Сътрудничеството със семействата на децата е задължително.
В нашето училище ситуация подобна на описваната никога не се е разигравала. Имали сме вербален и психологически тормоз доста често, но учениците не продължават по-нататък. Изключително важно е учителите да са близо до децата и да разговарят с тях или поне да обръщат внимание на тяхното поведение и начина, по който комуникират с останалите ученици или служители. Това е по принцип задача на дежурните учители в междучасията – стоят в коридорите и наблюдават децата. Освен това има и камери на всеки етаж, както и в двора на училището, така че можем да наблюдаваме какво се случва в и вън от сградата на училището.
В този конкретен случай мисля, че момиче БС трябва да бъде преместено в друго училище, защото нейното поведение е много лош пример за останалите ученици в класа. ДП не е виновен, че е възпитан, учтив и готов да помогне на своите съученици. Защо трябва ТОЙ да бъде местен в друго училище? Може би ако БС е била преместена този случай не би се развил толкова сериозно и до такава жестокост.
Мисля, че е необходимо да се организира обучение в училище за всички учители, не само за класните ръководители, по темата за насилието, как да го предотвратяваме и как да се справяме с него. Важно е на разположение в подобни ситуации да бъдат съветите на професионалист.
Във всеки случай проблемът е как да накараме родителите да разберат каква роля играят в живота на своите деца, колко е важно да разговарят с тях, да забелязват промените в тяхното поведение, езика, който използват или оценките по различните предмети. Смятам, че и те се нуждаят от обучение как да бъдат добри родители.

I Am Not Scared Project
Copyright 2014 - This project has been funded with support from the European Commission

Webmaster: Pinzani.it