Случай на насилие описан от СОУ „Сава Доброплодни”, Шумен

• Direct bullying
• Cyberbullying

• Non-especific

Събитието започва през лятото през Фейсбук.
Главните участници в него са 4 момичета – две от осми клас – А и Б, и две от шести клас – В и Г. Непряко участва и момче, което ще отбележим като Д.
Извършените действия на насилие са - едно момиче от 8 клас от съседно училище - А беше извикано за разговор зад пощата след часовете и беше бито от момиче от 8 клас от нашето училище – Б. Тя и отне картата памет от телефона.
Времеви период – този конкретен момент от тормоза се разиграва на 16.09.2011 г. между 13 ,00 и 13,20 часа

Реакцията на училищното ръководство и екип веднага след като са научили за случая на насилие е да се свържат с момичетата и техните родители. Ситуацията е представена в пълни детайли на всички страни замесени пряко или непряко в нея. Училищната управа ще накаже насилниците на педагогически съвет, за проявено насилие. Педагогическият съветник е провел дълга дискусия с А, Б, В и Г и ги е поканил за последващи разговори в случай, че имат каквито и да било въпроси.
Получената подкрепа от страна на целия учителски състав и директорите на училището приема формата на общоучилищна ангажираност с проблема и включване на момичетата и техните семейства в намирането на решение, което да носи ползи за всички страни.

Описаният случай има интересно въздействие върху различните страни и обхваща мрежа от засегнати страни от повече от едно училище. Не може да се говори за сериозни проблеми по отношение на учебния процес, защото реакцията на ръководствата на двете училища и на преподавателските екипи там са адекватни, добре организирани и ефективни.
Не се наблюдават трайни ефекти върху мотивацията на учениците. Пострадалата ученичка бързо възвръща спокойствието и увереността си, защото получава подкрепа от семейството и училищните управи. Момичетата, които са предизвикали ситуацията са в по-затруднено положение, особено Б, която ще бъде предложена за наказание на училищен съвет.
Постиженията на жертвата не търпят отклонение от обичайното. Работата с психолози и съветници ще окаже положително въздействие и върху резултатите на момичетата насилници.
Вътре-училищната интеграция не е нарушена и в двете институции.
Предприетите действия от страна на ръководствата на двете училища и учителските колективи там са насочени към възстановяване на баланса на права и задължения на учениците – за да получават необходимите им за бъдещото развитие знания и умения, учениците следва да спазват определени правила на поведение.
Съучениците на жертвата и насилниците не са имали никаква представа какво се случва с техните съученици и съответно не можем да говорим за какъвто и било негативен ефект върху тяхната мотивация или резултати. Можем да си представим обаче, че повдигането на темата за насилието сред децата и опасните заблуди, до които използването на социалните мрежи и новите средства за комуникация може да доведе, би повлияло позитивно на формирането на правилно мнение и отношение към този въпрос от тяхна страна.

Предположението на жертвата А за причините за настъпването на агресивното действие са следните: „Аз съм старата приятелка на Е, с когото сега В иска да е «Гадже». Не познавам Б, нищо не съм и направила, не знам защо ме удряше точно тя. Беше много лошо да ми взема и картата - памет от телефона.”
На въпроса дали е споделила с някого А отговаря „да, споделих с майка си, че В ми пише обидни неща на страницата и по Скайпа. Отнякъде ми е намерила данните, аз не съм и ги давала. Ние не бяхме се виждали на живо. След боя веднага се прибрах в къщи и разказах всичко. Мама ме заведе на лекар и се обади в училище на педагогическия съветник за помощ.”
На въпроса от каква помощ се нуждае и от кого, А отговаря, че се нуждае „от защита от семейството си и разговор с В с помощта на майка ми и на педагогическия съветник.”

Когато насилничката Б е запитана относно нейната мотивация за простъпките й спрямо А, тя отговаря: „Моята приятелка от шести клас В иска да е „гадже” на Е. А е писала статуси във Фейсбук, които В мисли, че се отнасят за нея. Тя сподели с мен в училище. Аз веднага се съгласих, че А иска да ги раздели с Е и трябва да си получи наказание, например – бой. Преприех действия, защото моята приятелка ме помоли да направя нещо
На въпроса дали изпитва някакви угризения Б отговаря: „Не трябваше да я удрям. Не трябваше да и вземам картата-памет от телефона. Оказа се, че тя не е писала за В. Стана недоразумение. Пострадах си, пак ме викаха в Детска педагогическа стая. Класната ще ме предложи за наказание.”

Когато са запитани дали са били наясно със случващото се, другите ученици отговарят, че не са имали никаква представа къде са отивали Б, В и след часовете.
Според тях, като непреки свидетели на насилието, причините за тормоза се коренят най-вече в характера на Б. Те казват, че тя си е малко агресивна. Понякога се кара по дребни, незначителни поводи.
На въпроса как са постъпили и защо, другите ученици отговарят, че не са направили нищо осбено или необичайно. Просто след часовете са си тръгнали към къщи. Не са знаели, че се случва нещо нередно, на което следва да реагират.

На въпроса дали са знаели за агресивната ситуация учителите отговарят, че не са знаели какво става и накъде тръгват Б, В е Г след часовете. През лятото децата имат много време, в което са без контрол. Не умеят да се държат добре помежду си. Силните емоции на влюбването ги объркват. Не знаят как да реагират.
Учителите споделят, че са разбрали за случващото се от педагогическия съветник.
Реакцията им след като са били информирани е била да извикат веднага момичетата и техните родители. Разказали са всичко. Ще накажат насилничките на Педагогически съвет за упражненото насилие. Педагогическият съветник дълго говори с А, Б, В и Г. Покани ги и за следващи разговори, ако имат въпроси.
Подкрепата получена от страна на други учители или училищния директор се изразява в това, че класните ръководители и директорите от двете училища се ангажираха със случая и се срещнаха с момичетата и семействата им.

На въпроса дали е знаела какво се случва, директорката отговаря, че нейното осъзнаване на тази ситуация се свежда до разбиране на факта, че децата се развиват, порастват, изпитват нови чувства и понякога не знаят как да постъпят.
Директорката споделя, че ответната й реакция е била следната: Проведох разговори с класните ръководители, момичетата и родителите им. Ще има решение на педагогическия съвет за наказание
Когато е запитана какво според нея е необходимо за подобряване на ситуацията, тя отговаря, че децата имат нужда от по интензивна комуникация с родителите си, да не си мислят, че могат чрез електронни средства да обиждат някого, че насилието ще реши някакъв проблем. Да се включват в извънкласни дейности, подпомагащи развитието им.

На въпроса дали са знаели какво се случва, единствено майката на А отговаря, че е знаела от дъщеря си за обидните публикации във Фейсбук и Скайп. Семейството на Б не е знаело нищо. Не са забелязали как дъщеря им обижда през Интернет другото момиче.
На въпроса дали и кой ги е информирал, само майката на отговаря, че А я е информирала.
На въпроса дали са имали възможност да променят ситуацията и как, родителите на А са отговорили, че вероятно са имали възможност да променят нещо, но са били заети и не са очаквали Б да се намеси. Родителите на останалите момичета не са знаели за случващото се и не имали възможност да реагират по какъвто и да било начин с цел предотвратяване на конфликта.

На въпроса дали е знаела за събитието, училищната психоложка отговаря, че не е знаела нищо предварително. Отношенията се обтягат през ваканцията, когато децата не посещават училище.
На въпроса как би постъпила ако е знаела тя отговаря: „Ако знаех за скарването във Фейсбук и Скайп, щях да поканя В на разговор, в който да и помогна да види какво наистина я вълнува толкова силно, от кого зависи промяната на ситуацията и как може да постъпи. Щях да разговарям с родителите и. Ако знаех за намерението на Б да бие непознатото момиче, защото приятелката й си мисли, че има проблем с него, щях да я поканя на разговор, в който да и помогна да разбере истинската ситуация и своето място в нея. Щях да разговарям с родителите и.”
Когато е запитана как би могла да подобри комуникацията и взаимодействието, психоложката отговаря „Чрез разговори и включване на семействата на децата /Б, В и Г/. Контакти с колегата Педагогически съветник от съседното училище. Предоставяне на повече информация до всички родители за възрастовите особености на децата им и опасностите, които крие неконтролираното използване на електронни средства за комуникация.

Основната страна, която взема решение за действие в конкретния случай е педагогическия съветник на битото момиче. Той взема адекватни мерки като се свързва с училището на другите момичета и с родителите им. Също така е предприел и инициатива за последващи разговори с всички деца, което основен фактор за ефективна намеса.
Пропускът в случая е в липсата на предварителна запознатост за проблема от страна на учителите и директорът на училището на момичетата Б, В и Г. Решението за наказание на провинилата се ученичка Б следва да бъде предхождано от действия за изясняване на причините за нейното агресивно поведение. Както се отбелязва от всички страни, децата са в период на емоционално израстване и едно неадекватно наказание на момичето-насилник, което най-вероятно е жертва в действителност на други фактори само би довело до други проблеми с нейното поведение в бъдеще.
Необходимо е да се провеждат регулярни срещи с родителите на учениците за тяхното по-активно включване в социалния, в случая училищен живот на техните деца. Небходимо е също така те да бъдат стимулирани да мислят и да разговарят с децата си за живота им в кибер пространството, което често се превръща в арена на насилие, за което родителите и учителите не предполагат и не знаят докато не стане прекалено късно. Най-вече е небходимо да бъде осъзнато, че насилникът често е жертва в друг аспект, която по-скоро има нужда от помощ и адекватна намеса, а не от наказание и допълнителна изолация.

Основните причини за настъпването и развитието на този случай и механизмът, който го допуска, са неразвити социални умения при младите хора; натовареността на родителите им с много ангажименти и недобра комуникация с порастващите им деца; деца от непълни семейства, които компенсират липсата на родител с първия човек, който им казва, че им е приятел и споделя тяхната гледна точка. Сериозна причина може да бъде и подражанието на медийни модели.