Lifelong Learning Programme

This project has been funded with support from the European Commission.
This material reflects the views only of the author, and the Commission cannot be held responsible for any use which may be made of the information contained therein

Also available in:

"I Am Not Scared" Project

Homepage > Case Studies > Document

Case Studies

TITLE OF THE CASE STUDIES:

„Кибер-опозоряване”

SCENARIOS OF BULLYING EVENT::
  • Cyberbullying
CAUSES OF BULLYING EVENT::
  • Non-especific
FACTUAL DESCRIPTION OF THE BULLYING EVENT:

• Кога и как започна събитието – месец май 2009г.
• Главни участници
Две момичета „авторки” на клеветническа/опозоряваща публикация в социалната мрежа My Space, засягаща други 29 момичета от същото престижно училище. 9-10 клас.
• Какви действия на насилие бяха извършени
Две ученички от 10 клас в престижно училище предприемат кибер-атака към 29 други момичета от същото училище. Обвинението е свързано с материал, който са публикували на сайта на социалната мрежа My Space, съдържащ лична и клеветническа/опозоряваща информация за техни съученички. Публикацията съдържа информация за сексуалните наклонности и връзки на другите, за злоупотреба с алкохол и психотропни вещества. Едно от потърпевшите момичета дори се оплаква, че заради клеветите в My Space със забележки и неприлични предложения са започнали да се обръщат и напълно непознати момчета и мъже, включително на публични места.
Ето цензурирани примери на някои от злонамерените публикации:
„Всички я мислеха за добро момиче. Всъщност тя е кучка и е изключително зла към някои хора.”
„Х предлага сексуални услуги на момчета от училището.”
"Всички казват, че я мразят и че е наистина дразнеща.”
„Най-голямата зубрачка в 9 клас. Всички открито я мразят.”
В повече от 2,500 думи публикацията представя поведението и отношенията на 31 момичета, включително двете авторки.
Престояла е на MySpace поне няколко седмици.
Едната от двете авторки открито се хвали, че е направила живота на своя съученичка ад като е успяла да убеди всички да я намразят.
В коментарите към едно от момичетата, двете агресорки дори я обвиняват в предлагане на сексуални услуги на няколко момчета в един и същи ден.
• Времеви период
Самата публикация е отстранена няколко седмици след качването й в My Space, но ефектите върху пострадалите момичета се усещат доста по-дълго време.

ВОДЕЩИ НА ЗАНЯТИЕТО ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА СИТУАЦИОНЕН АНАЛИЗ:
ПЕТЯ МАРЧЕВА, специален педагог, Помощно училище „П.Р. Славейков”, Плевен
Анелия Илиева, педагогически съветник, Професионална гимназия по туризъм „Алеко Константинов”, Плевен
Участие са взели ученици и от двете училища.

RESPONSE IMPLEMENTED:

Директорът организира среща с момичетата, които са съчинили красноречивите представяния на своите съученички и провежда разговор с тях, родителите им и представители на училищния екип. В дълъг разговор двете момичета обясняват причините за постъпката си на директора и всички останали. Следващата стъпка е събиране на жертви и клеветнички. Всяка е трябвало да се изкаже без да бъде прекъсвана от другите и да представи своята мотивация и жалба. На училищния психолог е възложена задачата да продължи разговорите с момичетата заедно и поотделно, както и да информира родителите им за поведението, към което следва да се придържат техните деца, за да изчистят репутацията си и да се предпазят от злонамерени „читатели” и „потребители” в MySpace. Родителите на двете авторки са посъветвани да следят и ограничат дейностите на децата си в Интернет и социалните мрежи, предвид склонността им към опозоряване. Предупредени са, че при повторно провинение спрямо техни съученици, А и Б ще бъдат изключени. Директорът информира полицията за случая, защото публикацията в MySpace поставя някои от наклеветените момичета в доста опасна ситуация и ги прави потенциални цели за сексуални престъпници и други насилници. Авторките на клеветническата и опозоряваща публикация са наказани с обществено полезен труд и редовни консултации с училищния психолог и със социален работник.

IMPACT OF THE BULLYING ACTION:

ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА НАСИЛИЕТО ВЪРХУ:
1. УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС: Наличие на напрежение; Няма концентрация, мислите са насочени единствено към случващото се и последствията, липсва мотивация и желание за учене; Голяма пречка за учебния процес; Пропуска учебни занятия; Понижено желание за присъствие и работа в учебния час.
2. МОТИВАЦИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ: Липсва/намалява желанието за постигане на успехи и не се вижда смисъла от тях; Насилието не е мотивира за учене; Насилието действа демотивиращо; Доминиране на безпокойство у учениците.
3. ПОСТИЖЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ: Намаляват, защото намалява и желанието за работа; Насилието е пречка за развитието на успехите на учениците; Спира изявата на таланта; Рязко намаляване на постиженията, защото се страхува да изкаже лично мнение.
4. УСЕЩАНЕ ЗА СИГУРНОСТ: Усещане за несигурност, страх от следващи подобни ситуации; Насилието влияе отрицателно върху усещането за сигурност на ученика и потъпква неговите качества; Усещане за страх от това какво може да се случи след училище.
5. ИНТЕГРАЦИЯТА В УЧЕБНАТА СРЕДА: Проявява се отхвърляне на останалите и дистанция между тях, страх от сближаване; Трудно приобщаване към ученическия колектив и учебната среда; Страх от околните; Затруднена интеграция, поради намаляване общуването с връстниците; Възникване на конфликти между учениците и затруднена интеграция в училище.

POINT OF VIEW OF VICTIM:

Според момичето, което понася най-жестоки обвинения и клевети в публикувания материал причините да бъде атакувана толкова сериозно се коренят в завистта, която очевидно А и Б изпитват към нея, омраза, интригантстване, защото според В тя никога не се е опитвала да открадне гаджето на А, както и предходни конфликти между нея и А.
„Възможна причина може да е завистта. Доста често момичетата си завиждат едно на друго за външен вид, за гадже и за материалните неща. Но защо ли ми завиждат? В училище вече всички си завиждаме за нещо, но не зная за какво могат да ми завидят дотолкова, че да постъпят така. Чувствам се доста ядосана на тях, защото нямат право да клеветничат и да обсъждат личния ми живот, заради тяхната завист.
Възможно е и да изпитват омраза към мен. Може би волно или неволно съм ги предизвикала да ме намразят и да решат да постъпят така. Думите им много ме нараниха, защото не веднъж непознати мъже и момчета се обръщаха към мен с неприлични предложения. По този начин накърниха достойнството ми.
Понякога момичетата създават интриги. Най-често го правят, за да избиват комплекси и да се наслаждават на нещастието на някое друго момиче. В моя случай е възможно целта им да е била интригата, за да има с какво да се занимават и кого да унижават.
Не си спомням добре, но може да сме имали предишен конфликт или спречкване. Каквато и да е причината за тяхната постъпка, много разочарована останах. Случката се отрази върху живота ми.”
В е споделила за проблема си със своите родители, с приятелите си, повечето от които са сред групата набедени момичета, с психолога в училището, както и с класния си ръководител. Благодарение на бързото оплакване от страна на наклеветените момичета публикацията е свалена толкова бързо и авторките са порицани.
„Споделих с най-близките си хора за случката, а това са моите родители и приятели.
Казах първо на приятелите си как се чувствам и каква е ситуацията, а те бяха до мен.
Малко по-късно съобщих на родителите си, защото не знаех първоначално, че ситуацията ще стане толкова сериозна.
Също така веднага уведомих класния ръководител и педагогическия съветник в училище. Желаех да се предприемат мерки от тяхна страна и да предложат двете авторки за наказание. Споделих с педагогическия съветник, от когото очаквах съвет и подкрепа, какво да правя.”
В се нуждае от спешна помощ и консултации със социалния работник. Тя има нужда от помощта на своите родители и приятели, които трябва заедно с нея да изчистят името й. Нуждае се от административната закрила на директора, класния ръководител, както и от полицията, в случай, че атаките и неприличните покани към нея, основаващи се на написаното в MySpace, станат по-сериозни или неконтролируеми.
„Помощта, от която имах нужда, беше основно от родителите, приятелите, педагогическия съветник, кл. ръководител, директора на училището и Oтдел “Закрила на детето”. Нуждаех се от подкрепа от близките ми хора и от действия и мерки от страна на институциите. Директорът би трябвало да накаже двете момичета по един или друг начин. Закрила на детето би трябвало да ги следи за по-нататъшни клевети и проблеми, за да не ме притесняват повече. Педагогическият съветник да говори с тях, за да разбере техните причини и да им въздейства по някакъв начин, за да престанат. А от моите приятели и родители желаех подкрепа и разбиране.”

POINT OF VIEW OF BULLYING STUDENT(S):

Заедно с приятелка от 10В клас - Б, момиче от 10Г клас – А решава да публикува в социалната мрежа MySpace тема, засягаща други момичета от тяхното училище, защото са искали да разкажат на всички какво представляват последните, защото според двете приятелки всички ги смятат незаслужено за добри. А и Б са искали да направят живота на едно конкретно момиче – В - ад, защото се е опитала да открадне гаджето на А. Това е всъщност причината и всички останали момичета да пострадат. Трябвало е В да има „компания” в наклеветяването, за да не бъде причината съвсем очевидна. А и Б не изпитват никакви угризения, защото В – тяхната основна цел – си го е търсила и е заслужавала това, което са написали за нея. А е искала В да се почувства така, както тя се е почувствала, когато е разбрала за опитите на В да й отмъкне гаджето.

POINT OF VIEW OF OTHER STUDENTS:

В конкретния случай жертвите са много голяма група. „Останали ученици” са най-вече други деца от същото училище, които са станали свидетели на публикацията в MySpace. Първоначалната им реакция е била шок и интерес. След кратък размисъл те осъзнават, че това е нещо сериозно. За щастие публикацията е свалена доста бързо. И все пак, текстът е бил прочетен и запаметен на много компютри – както на ученици, така и на недобронамерени „трети” лица. Повечето външни заситуацията ученици не са били наясно с причините за случващото се. Имало е догадки, но фактът, че атаката е била масирана – насочена към много лица едновременно – е било трудно да се изолира една или няколко причини, различни от „озлобление, завист, нбезпричинна омраза” от страна на авторките на публикацията.
Повечето ученици са споделили със своите родители на първо място, защото са видели публикацията на компютрите вкъщи и са я обсъдили в социалната мрежа и скайп. Реакцията за сваляне на публикацията от Интернет е била доста бърза - преките жертви са се оплакали веднага щом са прочели клеветите и опозоряването в MySpace. На останалите ученици не им е оставена възможност за друга реакция освен да наблюдават светкавичното развитие и разрешаване на проблемната ситуация.

POINT OF VIEW OF TEACHERS:

Класният ръководител на класа, момичета от който са претърпели най-жестоко наклеветяване, включително В, осъзнава какво се е случило. Той е бил информиран от ученици, които посещават тази социална мрежа и имат профили там. Те са му разказали за публикациите, които съдържат различни информации за ученички. Материалът се оказва пълен с клевети от всякакво естество: злоупотреба с алкохол и дрога, сексуални наклонности, промискюитет и прочие.
Учителят веднага уведомява директора и останалите учители, тъй като проблемът засяга цялото училище. Уведомява и педагогическия съветник, защото в такива случаи спешно има нужда от неговата помощ. Екипът в училището съгласува своята стратегия за действие и вика родителите на двете момичета и самите извършителки, с които учители, директор и педагогически съветник провеждат разговор, за да установят причините за постъпката им. Виновните са накарани да осъзнаят, че безразсъдството им е засегнало много хора – как биха се почувствали те и в каква опасност биха се озовали ако някои напише подобни клевети за тях. Учителският съвет решава да предупреди двете момичета А и Б и при следващо нарушение да бъдат преместени в друго училище.

POINT OF VIEW OF SCHOOL DIRECTORS:

Директорът ясно осъзнава сериозността на случилото се. Той получава информация за тревожната и оклеветяваща публикация от един от класните ръководители в своето училище, както и от оплакванията на родителите на някои от момичетата „описани” в публикацията в социалната мрежа MySpace. Директорът организира среща с момичетата, които са съчинили красноречивите представяния на своите съученички и провежда разговор с тях, родителите им и представители на училищния екип. В дълъг разговор двете момичета обясняват причините на директора и всички останали. Следващата стъпка е събиране на жертви и клеветнички. Всяка е трябвало да се изкаже без да бъде прекъсвана от другите и да представи своята мотивация и жалба. На училищния психолог е възложена задачата да продължи разговорите с момичетата заедно и поотделно, както и да информира родителите им за поведението, към което следва да се придържат техните деца, за да изчистят репутацията си и да се предпазят от злонамерени „читатели” и „потребители” в MySpace. Родителите на двете авторки са посъветвани да следят и ограничат дейностите на децата си в Интернет и социалните мрежи, предвид склонността им към опозоряване. Предупредени са, че при повторно провинение спрямо техни съученици, А и Б ще бъдат изключени. Директорът информира полицията за случая, защото публикацията в MySpace поставя някои от наклеветените момичета в доста опасна ситуация и ги прави потенциални цели за сексуални престъпници и други насилници. Авторките на клеветническата и опозоряваща публикация са наказани с обществено полезен труд и редовни консултации с училищния психолог и със социален работник.

POINT OF VIEW OF THE PARENTS OF THE PUPILS INVOLVED:

Родителите са установили какво се случва буквално часове след публикуването на материала онлайн. Децата им – потърпевшите - са се оплакали веднага след като са станали свидетели на клеветническата и опозоряваща статия. Те веднага са се оплакали в училището. За съжаление родителите на жертвите не са имали никаква власт върху действията на двете авторки и не са могли да им повлияят или да предотвратят публикацията. Родителите на двете клеветнички са могли да наложат доста по-сериозен контрол на действията на техните дъщери онлайн, да им обяснят колко лесно виртуалното може да се трансформира в реално и физическо и колко е опасно да разкриват информация за себе си или за други лица онлайн и да клеветят. За съжаление, всички тези действия вместо с цел превенция ще се извършват пост-фактум, за недопускане на други подобни случаи. Родителите на жертвите са изключително притеснени от случилото се, защото осъзнават колко сериозни биха могли да бъдат последствията за техните деца в общество, в което е изключително лесно да се представиш за друг посредством Интернет. Те се опасяват, че дъщерите им се нуждаят от закрила от страна на отдел „Закрила на детето” и полицията, които да са готови да ги предпазят в случай на преки физически атаки от страна на „обожатели”. Според тях психологът на училището ще трябва много да работи и с двете страни, за да помогне на жертвите да се отърват от усещането за уязвимост, а на клеветничките, за да ги насочи към правилно поведение и Интернет дисциплина.

POINT OF VIEW OF THE COUNSELLOR IN THE SCHOOL:

Интервюираният педагогически съветник споделя, че ще провежда системни разговори с момичетата, които са създали и публикували опозоряващия материал, за да разбере тяхната мотивация и да ги убеди в опасностите, които подобно вредно поведение от тяхна страна крие. Съветничката споделя, че реакцията на тази публикация е била моментална – жертвите са толкова много, че никой не се е поколебал да сподели за проблема. Първи са разбрали родителите, след това учителите и училищното ръководство. Съветничката казва още, че ще се консултира със своите коелги и родителите на момичетата, за да събере колкото е възможно повече информация за случая – това ще е изключително важно за правилния подход към ученичките – клеветнички и жертви.
Освен психолога за случая е консултиран и социален работник, който е информиран от директора и се запознава с публикацията „изтекла” в Интернет. Той разговаря с двете авторки за кибер атаката и опасностите от нея. Той разбира техните мотиви, които са съвсем обясними за тийнейджърки. Социалният работник провежда разговор с родителите на двете клеветнички като им обяснява заплахите, на които неправилното боравене с инструментите за комуникация в Интернет, може да обрече потенциалните жертви. Той провежда разговор и с останалите момичета – жертвите – за да ги подготви и инструктира за правилно поведение от този момент нататък, както и ги съветва при всеки случай или опасение за атака или заплаха да се обръщат към него, към съветничката, към ръководството на училището и родителите си, а в случай на по-сериозно притеснение – към полицията. Социалният работник изготвя план за работа заедно с класния ръководител на 10Г клас, в който очевидно има липса на разбирателство.

POINT OF VIEW OF POLICY MAKERS:

Съвместната работа по хипотетичния казус „Кибер – тормоз” между учениците от Помощно училище „П.Р. Славейков, Плевен и Професионална гимназия по туризъм „Алеко Константинов”, Плевен, показа пред всички нас - педагози, родители, общественост, че за насилието като обществено явление трябва да се говори смело и открито. Българският ученик с готовност и откритост приема разглеждането на проблема за насилието. Екипната работа по случая на насилие, предоставен от Зинев Арт Технологии, показа необходимостта от бъдещи съвместни дейности и инициативи с ученици с и без специални образователни потребности.
Подобно разиграване на казуси и поставяне на учениците в различни роли представлява ефективен метод за формиране у ученика на правилна оценка на ситуацията и за възприемане на вярно и адекватно поведение в ситуация на насилие.

CONCLUSIVE DEDUCTIONS:

Причините за настъпването на събитието са свързани с бушуващи и неконтролирани от момичетата чувства и емоции – любов, омраза, завист и какво ли още не – комбинирани с непознаване и неразбиране на опасностите, които разкриването на лична информация, без значение дали вярна или невярна, би генерирало за лицата, които са обект на това описание. Не бива да забравяме, че във възрастта, в която се намират момичетата, участващи в ситуацията, всичко се преекспонира. Чувствата винаги са много силни, няма средно положение, много трудно е постигането на разсъждение и постъпване на „хладен” мозък. Емоциите, също както и процесите на развитие, буквално бушуват, те не протичат. Затова и реакцията на двете авторки на опозоряващата публикация е толкова груба. Участниците действат инстинктивно, първично, отдават се на гнева, а разумът остава на заден план. Едната от тях се чувства застрашена от главния обект на статията и не може да удържи желанието да си отмъсти колкото е възможно по-ефектно. От другата страна, опозорените и наклеветени момичета не могат да приемат по друг начин, освен бурно и с изключително оскърбление, написаното за тях. Още повече, че за някои от тях статията означава адресиране на много неприлични и вулгарни предложения от страна на другия пол.
Механизмът, който е позволил този феномен, е свободният достъп до Интернет пространството, социалните мрежи и липсата на адекватни обучения или ограничения за децата, които ежедневно прекарват голяма част от времето си с такива занимания. Изключително погрешно е мнението, че Интернет средата е виртуална, т.е. разграничава се от физическия, реален свят. Като си представим колко време прекарваме в занимания свързани с Интернет и новите канали за комуникация, не може да не признаем, че те СА част от нашия реален физически живот, който всъщност се проектира в тях през определена призма. Дали тази призма дава точно отражение на фактите или не – е съвсем друг въпрос, но обектът който генерира съдържание за Интернет и социалните мрежи е съвсем физически и реален, каквито биха могли да бъдат и ефектите/последиците от публикуването на това съдържание.
С това осъзнаване настъпва един важен момент за възрастните докосващи се до този случай – директор, педагогически съветник, психолози, учители, класни ръководители и родители – всички те, без значение дали в училищната или в домашната среда, ще трябва да променят нагласите и отношението на децата към социалните мрежи и дейностите в Интернет пространството като цяло. Действията във виртуалната среда, дори когато са напълно безобидни, имат отражение в реалния живот, затова трябва да сме изключително внимателни и „осъзнати”, когато потребяваме благата на Интернет.

Comments about this Case Study


Date: 20.03.2012

Posted by: Petia Marcheva
Type of school: specialized school
Country: Bulgaria

Благодаря за коментара на Mr A Lyne, United Kingdom. Убедена съм чрез общите усилия на училището, родителите, обществеността, институциите и медиите, феноменът насилие ще бъде органичен в Европа.
Забраната за използване на мобилни телефони на територия на училище е разумна идея, според мен, но на този етап в България тя трябва да бъде съгласувана и одобрена от по-висши инстанции, за да не е в разрез с правата на детето и да ненакърнява неговото достойнство.

Date: 19.03.2012

Posted by: Mr A Lyne
Type of school: Secondary School
Country: United Kingdom

Проблемът с кибер-тормоза е печално известен и в моето училище и е интересно да се отчетат изходните сходства между този случай и тези, с които съм се сблъсквал аз. Те почти винаги включват момичета на възраст около 13/14 години. Има твърде малко случаи с кибер насилие от страна на момчета. Тормозът обикновено се извършва в социални мрежи и включва коментари относно отношенията/връзките и/или външния вид.
Проблемът с кибер тормоза е свързан най-вече с факта, че се случва след часовете и е важно да направим разлика между домашен и училищен проблем. Моето училище е забранило използването на телефони на своята територия, защото учениците ги използват за достъп до социални мрежи. Това ограничава донякъде отговорността на училището спрямо подобни инциденти. Моето училището работи успешно с родителите както на жертвите, така и на насилниците с цел да се ограничи достъпа им до социални мрежи, в случай че същите създават твърде много проблеми за съответното дете. Това са краткосрочни мерки и проработват чак когато проблема се е развихрил. Когато кибер насилието започне да се прилага като съпътстваща форма на директно насилие между деца в училище, проблемът става училищен и го разглеждаме по същия начин като всички останали форми на училищно насилие.
Разпечатки на съобщения, изпратени онлайн, често се използват като доказателства и са едно от малкото „преимущества” на този тип тормоз за жертвите, отколкото например обиждането и устните подигравки. Ясни доказателства за казаното могат да бъдат използвани и това е демонстрирано в този случай и създава предпоставки за адекватна реакция спрямо извършителките.

Ясно е, че кибер насилието не може да се свърже с определено училище, страна или култура. Това е един сравнително нов феномен, с който без съмнение се сблъскват безброй училища в Европа.

Date: 19.03.2012

Posted by: Carlos José Pérez Fernández
Type of school: Concertado
Country: Spain

В случаи като този, в който две ученички публикуват фалшива информация за други почи 30 момичета, с цел отмъщение към конкретна съученичка, посредством Myspace, най-важното нещо е да се реагира светкавично, за да се отстрани информацията от сървъра.
Веднага след като това е направено, както се случва тук, следва да бъдат събрани всчики ученици (агресорките и жертвите) за изясняване на причините и фактите. Следва да се установи също така дали действията са извършени от училище, от домовете на агресорите или от друго място с цел да се уточни дали може да бъдат наложени някакви допълнителни рестрикции върху използването на Интернет или ако е нужно да се проведат обучения относно правилното използване на Интернет и опасностите свърни с него (в този случай жертвата е пострадала от тормоз от непознати, които са прочели информацията в Myspace, което може да бъде изключително опасно).
Смятам, че е важно, особено като се има предвид нарастващата роля на социалните мрежи в съвременното общество, да има обучение (за учители, ученици и родители) относно важността на конфиденциалността в мрежата и как в нея слуховете могат да се разпространяват по-бързо отколкото чрез физическа комуникация, защото там час след качването на публикацията тя може да е посетена от хиляди читатели. Следователно отговорното ползване на социалните мрежи е особено важно в днешно време. Училището лесно може да следи това (компютри с филтри и супервизия от страна на училителите, ръководства как да се ползва Интернет и прочие), но у дома всичко зависи от родителите, които следва да следят достъпа на своите деца до Интернет и действията, които извършват там.

I Am Not Scared Project
Copyright 2017 - This project has been funded with support from the European Commission

Webmaster: Pinzani.it