Lifelong Learning Programme

This project has been funded with support from the European Commission.
This material reflects the views only of the author, and the Commission cannot be held responsible for any use which may be made of the information contained therein

Also available in:

"I Am Not Scared" Project

Homepage > Case Studies > Document

Case Studies

TITLE OF THE CASE STUDIES:

Много е важно как изглеждаш!

SCENARIOS OF BULLYING EVENT::
  • Direct bullying
CAUSES OF BULLYING EVENT::
  • Non-especific
FACTUAL DESCRIPTION OF THE BULLYING EVENT:

• Кога и как започна събитието – когато жертвата е в 8ми клас
• Главни участници – момче А (жертва) и група съученици (насилници)
• Какви действия на насилие бяха извършени
Момчето А е родено със състояние хидроцефалит (задържане на течност в мозъка). Поради това главата на А е малко по-голяма от нормалното. До 7ми клас включително никой не обръща внимание на това състояние, но с началото на 8ми клас започват да наричат А „Франкенщайн”, „идиот”, „марсианец”, „деформирана глава” и други подобни.
Момчето решава да обясни защо главата му е по-голяма (знанието би трябвало да е сила, нали така). А учи в клас състоящ се от деца със забавено развитие – едно ниво над класовете за деца със специални обучителни потребности, но и едно ниво под редовните класове. Та А обяснява какво представлява хидроцефалита, обаче вместо постигане желания резултат, тормозът става още по-лош. Към дразненето и обидните реплики се добавя и „воден мозък”. Освен всички останали, А го тормози и едно дебело момче. А е посъветван, следващия път, когато дебелото момче го обиди, да го попита „Кой ти шие панталоните? Цено, който прави палатки?” За съжаление реакцията на дебелото момче е „Не, защо? На теб той ли ти шие шапките?”
Освен вербалния тормоз А го блъскат, бутат, разбиват му шкафчето. Веднъж го карат да помирише молив, който преди това е бил напъхан в екскремент и след това всички му се смеят.
През последния ден от училище хвърлят по него развалено яйце. Тогава А, социалният работник, който работи с него и ръководството на училището се срещат, за да обсъдят възможните действия за коригиране на ситуацията и при невъзможност това да се случи - А да бъде прехвърлен към редовен клас от следващата година. Предприетите действия прекратяват тормоза.
• Времеви период – в рамките на една учебна година

RESPONSE IMPLEMENTED:

Проведени са разговори със съучениците на А и им е обяснено, че външният вид на А не го прави «по-различен» от тях и че неговото неприемливо поведение е в резултат на чувството за малоценност, натрапено му от лошото държание на околните. Необходимо е самите насилници да осъзнаят как биха се чувствали, ако имат същия „проблем”. По този начин ще осъзнаят унижението, на което го подлагат и така ще намерят начин да му помогнат.
Провежда се индивидуална и групова работа, за да се промени отношението към А. Тази работа се ръководи от учители, възпитатели и психолог.
Индивидуалната работа с А цели корекция в поведението му спрямо останалите, което да доведе до подобряване на отношението на околните спрямо него.
Груповата работа с учениците-насилници от класа е насочена към идеята, че „различните” на са „по-малко” хора от останалите и е необходимо да се приобщават, защото и те притежават качества, полезни за колектива.
Дейностите и работата с децата – и жертва, и насилници – дават резултат и тормозът спрямо А е прекратен. Учениците са далеч по-осъзнати и чувствителни на тема равенство между децата, приобщаване и взаимна подкрепа.

IMPACT OF THE BULLYING ACTION:

Въздействие на случая по отношение на:
- учебен процес – учебният процес продължава да тече както обикновено за всички освен за А. Той започва да намалява успеха си и да влага все по-малко внимание в учебния материал и своя напредък. А е загрижен повече за това как да отвърне на своите нападатели отколкото да проявава усърдие в час. Въпреки, че успехът му не е по-добър от на останалите деца насилниците виждат в него човек, който се мисли за повече от тях. Това обаче не ги стимулира да покажат повече знания и да се съревноват с него на „училищната арена”. Те залагат на вербалния тормоз, за да покажат по този начин, че са по-добри от А. Тормозът рядко се случва по време на час и затова за учителите е било необходимо доста време, за да разберат за него. В последствие обаче, когато разбират за тормоза над А те започват да се държат по-специално с него, да се опитват да го предразположат, което допълнително дразни насилниците.
- мотивацията и постиженията на учениците – мотивацията на насилниците да полагат усилия в усвояването на учебния материал се променя, когато виждат че учителите проявяват „специално” отношение към А. Те засилват тормоза към А от една страна,а от друга изпитват негодувание към учителите за проявеното допълнително съчувствие към А. Мотивацията на А по отношение на учебните му постижения бива сведена до нула. Той вижда, че показването на добри резултати в училище не помага другите деца да го приемат по-добре и влага своите усилия в намирането на начини да отвърне на вербалния тормоз.
- вътреучилищната интеграция – интеграцията на А в училище е изключително трудна. Този случай оказва влияние и на учениците, които са наблюдатели на тормоза – те не се чувстват сигурни в училище и се опитват да не показват съчувствие към А, за да не бъдат отритнати ;
- прилагането на предложените и съгласувани от директор, психолог и учители подходи за превенция и справяне със ситуации на насилие ще гарантират възстановяването на баланса на права и задължения в училището и съответно ще подпомогнат развитието на чувството и стремежа към активно гражданство у децата;
- качествата на училищната среда, които са преминали през определени сътресения по време на периода на насилие и тормоз, ще бъдат възстановени. Отнетото усещане за сигурност и част от групата ще бъде възстановено и нямаме предвид единствено при жертвата – несигурни относно своите позиции ежедневно се чувстват и насилниците, а свидетелите не предприемат никакви действия, защото не са безпристрастни – те много лесно разпознават в себе си потенциална жертва (и затова трябва да си кротуват) или насилник (което, заради наличието на работеща съвест, ги засрамва – и отново трябва да мълчат и безучастно да удовлетворяват собствените прикрити насилнически наклонности).

POINT OF VIEW OF VICTIM:

Тормозът върху мен започна в началото на VIII клас. За всичко това е виновна голямата ми глава. Първите подмятания започнаха именно по неин адрес: Как била много голяма и т.н. Викаха ми : ”Ти си голяма глава. Щом ти е голяма главата ти си идиот.”
В началото беше само едно по-дебело момче от моя клас. Той първи започна да ме обижда. Аз си мислех,че той самия има комплекси, затова че е много дебел, но вместо да си мълчи напада другите, за да изглежда по-добре от тях.
След това обаче започнаха да ме обиждат и други мои съученици. Те ми викаха и ме обиждаха: ”марсианец”, ”деформирана глава”. Не знам защо те ме нападат и с какво аз съм ги обидил. Според мен те търсят някого, с когото да се дразнят и да се правят на силни мъже пред останалите. По сами обаче те не са толкова смели и затова се съюзяват на групички и ме обиждат и тормозят.
Всичко започна на игра, но с течение на времето те започнаха да стават все по-груби и все по-ожесточени срещу мен. Аз си мисля,че подигравката с мен започна да им доставя удоволствие.
В началото аз не исках с никого да споделям за всичко това, което ми се случва, за тези мои лични проблеми. Дълбоко се надявах, че с времето нещата бавно ще отшумят. Нещата обаче не само, че не ставаха по-добри, а по-лоши. Започнах да се притеснявам, че сам не мога да се справя със ситуацията. Бавно, леко, по-леко самочувствието ми започна да пада, а и успеха ми също. Станах много затворен и не исках да говоря с други, особено на тази тема. Тази е и причината да не споделя с никого за моите проблеми. Честно казано беше ме срам да говоря за това.
Постепенно към словесните обиди се прибавиха и различни други гаври, с които още повече показваха своето негативно и грубо отношение към мене. Тези гаври дълбоко ме наскърбяваха още повече, че насилниците ми ги правеха пред други мои съученици, които виждаха всичко.
Сега, когато си мисля затова ме обзема неприятно чувство на безпомощност и на унизеност. Понякога даже не мога да спя добре през нощта. Моето самочувствие е много ниско в момента и имам нужда да поговоря с някого, който е добронамерен към мен. Надявам се, че този човек ще ми помогне да преодолея проблемите, които срещам в момента и усещам, че не мога да се справя сам.

POINT OF VIEW OF BULLYING STUDENT(S):

Насилника В
Лицето А ме дразни с голямата си глава и с поведението си спрямо другите. Той пречи на учебната дейност, когато е агресивен. Учениците не се чувстват в безопасност. Когато искам да поговорим той отказва. Вижда грешките на другите, но не и собствените си грешки. Обича да се хвали, подозрителен, трудно общо взето намирам подход към него. Затова не е желан от мен като приятел. Той е раздвоен, не знае какво иска. Възприема всичко отрицателно. Живее постоянно в страх - като го погледна уж е угрижен,а пък прави каквото си иска.
Постоянно се крие и не влиза в часове. Ние сме строени, него го няма. Постоянно е заключен някъде, уж децата го закачат – и се прави на директор. Затова ще използвам словесно и физическо малтретиране.
С тази глава е като марсианец – не мога да го пусна да ми е приятел. С тази грозна глава и с тази грозна уста - не искам марсианци за приятели.
Като види възпитател се „отваря” – прави се на тарикат, отговаря, не изпълнява това,което му наредят. «Виси» постоянно на портала, постоянно мирише, мръсен, грозен и има големи „грозни” очи. Винаги подслушва по вратите и после коментира.
Той постоянно е с лошо настроение,без видима причина. Фантазира, лъже и затова ще го тормозя.
Насилника С
Аз основно искам да наблегна за моята словесна агресия към А. Защо не мога да го приема като приятел и как да го разбера.
Едно от нещата, които ме дразнят в него е, че той се мисли за нещо повече от мен. Той на моменти заплашва, започва да ругае своите ученици, да прави обидни забележки, да упреква, да унижава, да се подиграва, да се присмива, да дразни всички нас.
Всичко това води във мен чувство на тревожност и когато искам да поговоря с него той отказва да говори с мен и изобщо не се спира до мен.
Има моменти,когато А ме изважда извън релси - на моменти е способен да удари с юмрук, да рита с крака, да драска с нокти, да хапе със зъби, да щипе, да скубе и да блъска своите съученици. Другото, което ме дразни в него е, че на моменти отказва да се подчини на искането на някой учител да изпълни някаква задача. Държи се надменно, клюкарства с голямата си глава. Прилича на „орангутан”, ”Франкенщайн”, ”марсианец”. Също така е двуличник и понякога ме предизвиква да го удрям, блъскам, ритам…
Мразя също и поведението му, ненавиждам държанието му, дразня се само като го погледна. Понякога се прави на възпитател, командва по-малките деца и аз продължавам с обидите - грозник, деформирана глава, миризлива уста, развалени зъби. Удрям му шамари, продължавам да го блъскам, докато не ми мине яда.

POINT OF VIEW OF OTHER STUDENTS:

В началото един наш съученик подхвърли нещо относно голямата глава на А. Настана дружен смях сред всички. Викаха му „идиота с голямата глава”. Но в последствие за група наши съученици тази шега започна да става ежедневие. Беше им забавно и интересно да тормозят някого.
Според мен моите съученици се спряха точно на А, защото той е сам и беззащитен. Няма приятели сред нас и не може сам да се справи със създадената ситуация. В училище е така - който е по-силен мачка по-слабите. Нашият съученик А освен, че е странен с тази голяма глава, се „брои” към така наречените „задръстеняци” и „смотаняци”. Ако питате мен мисля, че А се чувства зле от нападките по негов адрес, но видимо не го показва.
Веднъж съвсем случайно влезе класната ни ръководителка и видя с очите си как го тормозят, бият го, бутат го и му се присмиват.
Предполагам,че поне тя ще вземе отношение по случващото се, защото изглеждаше притеснена от видяното грубо отношение и тормоза над А.
Аз нямам смелостта да разкрия случващото се с А, за да не изглеждам смешен в очите на приятелите си. Нямам смелостта да застана пред всички и да кажа на висок глас: „Аз не одобрявам случващото се! Спрете! Не може така!
Надявам се на помощта и подкрепата на класната ни. Все пак тя е нашата класна ръководителка и може да помогне на А, за да спре тормоза над него.

POINT OF VIEW OF TEACHERS:

Един ден класния ръководител на А дойде в учителската стая видимо притеснен и сподели с останалите колеги за случващото се в неговия клас. Всички колеги останахме потресени от това, което ни бе разказано. Бяхме категорично единодушни, че трябва да се предприемат спешни мерки, за да се прекрати случващото се с въпросния ученик и да му се помогне така, че нещата да се развият в негова полза.
Учителите осъзнавахме добре ситуацията като започнахме да ставаме по-внимателни в часове с този клас - учениците, които тормозят А. В същото време всеки един от нас се стремеше максимално да предразположи А към себе си, за да споделя тревогите си и да не се чувства отхвърлен, пренебрегнат, изолиран. Защото и той е дете като всички останали, макар че видимо има физическа разлика – по-големия размер на главата му. Разлика, която не му пречи да бъде в клас с всички заедно – да пише, да чете, да се смее, да споделя, да се възхищава, да критикува или поощрява.
С учениците – насилници разговаряхме поотделно, като търсихме причината за това тяхно поведение и държание, за това неприемливо отношение към едно дете, което по никакъв начин не заслужава такава съдба. Не получихме никакви задълбочени и смислени отговори, освен обещания, че повече няма да се повтарят отделните „епизоди”, но всъщност те продължават да обиждат и нагрубяват А.
Класният ръководител получи подкрепата на цялата колегия. По пътя на убеждението всички педагози, заедно с психолога се опитахме да въздействаме на „лошите” момчета и в същото време да „облекчим” до колкото е възможно физическата и психическа болка на А. Резултатът беше краткотраен, въпреки положените усилия от всички, включително и на неговите съученици, които също не одобряваха постъпките на своите връстници. Педагозите взеха решение да продължат да вникват във вътрешния свят на децата – жертва и насилници, тъй като времето е кратко и е необходим по-дълъг период за това.

POINT OF VIEW OF SCHOOL DIRECTORS:

«По-различния» външен вид на А е всъщност причината за неговото поведение – ниско самочувствие, самоизолация и търсене на начин за самоизява. Поведението му е и причина за отношението на част от учениците – насилниците – които не възприемат, че А, опитвайки се да изпъкне, не спазва установените правила в училище.
Обяснимо за възрастта им, но неприемливо като отношение, насилниците отвръщат с агресия. Агресия, която още повече задълбочава отклоненческото поведение на А. Срамувайки се от физическия си проблем, А не споделя с никого и се затваря още повече в себе си.
Проведените разговори със съучениците му са насочени към факта,че външния вид на А не го прави «по-различен» от тях и че неговото неприемливо поведение е в резултат на чувството за малоценност, натрапено му от лошото държание на околните. Необходимо е самите насилници да осъзнаят как биха се чувствали, ако имат същия като него „проблем”. По този начин ще осъзнаят унижението, на което го подлагат и така ще намерят начин да му помогнат.
За да се промени отношението към А е необходимо провеждането на индивидуална и групова работа, която да се ръководи от учители, възпитатели и психолог.
Индивидуалната работа с А да цели корекция в поведението му спрямо останалите, което да доведе до подобряване на отношението на околните спрямо него.
Груповата работа с учениците-насилници от класа да е насочена към идеята, че „различните” на са „по-малко” хора от останалите и е необходимо да се приобщават, защото и те притежават качества, полезни за колектива.

POINT OF VIEW OF THE PARENTS OF THE PUPILS INVOLVED:

Директорът на социално-педагогическият интернат е законен настойник на обучаваните в него деца. Неговото мнение в този случай е приложимо и за тази секция.

POINT OF VIEW OF THE COUNSELLOR IN THE SCHOOL:

Какво те накара да дойдеш в кабинета на психолога?
Лицето А разказа за себе си и за своя проблем. Изрази с думи, това което мисли и чувства. Първоначално плахо сподели, че изпитва огромна тревога от случващото се. Травмиран е от несправедливостта. Усеща страх, безпокойство и враждебност. Тембъра на гласа му, жестовете и мимиките на лицето му ми подсказаха, че А наистина изпитва напрежение и болка, когато говори за случващото се и не си измисля. Реших, че случая А е сериозен. Помолих го да попълни няколко теста, предназначени за определяне на нивото на стрес, които показваха високи нива на емоционално напрежение и дискомфорт.
Обясних на А, че моята работа е не аз да реша проблема му, а само да го окуража и подкрепя, да разговаря и разкаже за насилниците си, за своя проблем, тъй като той самият проявява пасивно-социално поведение /подчинява се, съгласява се, изолира се, не взаимодейства/.
Проблемите, над които трябваше да работя с А бяха насочени към формиране на самоуважение - да приеме себе си такъв,какъвто е. Да види себе си в положителна светлина, да приеме своите силни страни и области на развитие. Да мисли позитивно - за възможностите, а не за ограниченията. Обясних, че лошото самочувствие и настроение, грешките в общуването са предразполагащи, провокиращи фактори и катализатори за конфликт. Да запомни, че неговоренето или избягването на ситуацията не решава проблема.
Освен индивидуална работа с А проведох и групова работа с „насилниците”. Конкретно работата ми бе насочена към изработване на толерантно поведение към т. нар. „другия”, „различния”. Оказах подкрепа и напътствия за адекватно поведение, снижаване нивото на агресия и търсене на правилни поведенчески решения.
Обясних, че за всеки от нас има място под слънцето. Различието не бива да провокира грубост, агресия и детска злоба. Външните различия не са нещо лошо и че всъщност светът е красив, защото е многообразен.

POINT OF VIEW OF POLICY MAKERS:

Директорът на училището е недоволен от организационно-възпитателната работа на класния ръководител, който е трябвало още в самото начало на учебната година да разясни на всички ученици заболяването на ученика и да ги подготви един вид за предстоящите негативни отношения към потърпевшия. При най-малкия сигнал той е трябвало да реагира като се свърже и разговаря с родителите, а също така и с насилника на ученика в негово присъствие. Насилникът е трябвало да съумее да осъзнае своето негативно поведение и да престане да обижда ученика. Ръководството на училището и педагогическият съветник е трябвало да парират подобен негативен развой на случая още от самото начало. Липсата на превантивен подход към случващите се събития се е оказал решаващ в този случай.

CONCLUSIVE DEDUCTIONS:

„Ако искаш край теб да има хубави, добри хора, опитай да се отнасяш към тях внимателно, ласкаво, вежливо – ще видиш, че те ще станат по–добри. Всичко в живота зависи от теб самия, повярвай ми…”
Максим Горки
Всички осъзнават какво се случва с А – жертвата А; насилниците В и С, които изпитват угризения на съвестта; останалите ученици, при които една част от тях са против случващото се, но има и такива, на които гледката им “харесва” в чисто емоционален план; педагозите.
Всеки един от тях желае да помогне на това дете, нуждаещо се от морална подкрепа и от психическо равновесие, което в случая е нарушено. Всеки има съзнанието да се отзове, лутайки се в лабиринт от мисли: кое е най-правилното решение за всички – жертвата и насилниците.
Причините за събитието са незавидната съдба на едно дете, което „без вина” се опитват да го „въведат” в ролята на „виновно”. Момчето А е родено със състояние на хидроцифалит, поради което главата на момчето е малко по-голяма от нормалното.
Предвид „трудната възраст”, в която се намират децата, някои от тях започват да обиждат и нагрубяват А, подиграват му се. Дали това е плод на „трудната възраст” или някъде се губи нишката родител/семейство – дете/деца е въпрос на догадки.
Тийнейджърската възраст без съмнение е една от най-сложните и противоречивите през целия живот на човек. Това е възраст на настъпване на непознати, нови промени за децата и тяхното превръщане от деца в зрели мъже и жени. Възрастта бележи и началото на един нов вид общуване за тях – а именно, общуването като възрастни хора. Не е никак лесно да започнеш да гледаш на своя съученик не като партньор в игрите, а като на равнопоставена личност. Постоянните промени /физически и психически/ объркват тийнейджърите. Настроението често се сменя, понякога е много добро, а веднага след това е лошо. Самочувствието също често е много ниско.
Всичко това са добри предпоставки за пораждането на множество проблеми. От друга страна училищната обстановка често е динамична и забързана и учителите не винаги могат да обърнат внимание на всеки ученик поотделно. Не винаги са в състояние да открият проблема, ако той старателно се прикрива. Много такт и доверие са необходими и от двете страни, за да може проблемите да се дискутират в конструктивен тон и да се решават успешно.
За предотвратяване на този случай водеща е превантивната работа с учениците.
Гледната точка на психолога е най-важната в този случай. Желанието му да събеседва, да предразположи максимално най-добре детето–жертва изисква доста усилия, за да намериш най-правилния, най-верния път до сърцето, душата на едно дете. Чрез опита и практиката си на добър професионалист, психологът трябва и прави всичко възможно да „влезе и в душата и сърцето” на отсрещната страна „в спора” - в случая това са насилниците.
Необходим е много опит, много човешка топлина и много дълбоко вникване в проблема, за да може той наистина да бъде разрешен по най-добрия начин в полза и на двете страни, но най-вече в полза на пострадалото момче.
Силна по съдържание и фактология е гледната точка на жертвата, тъй като емоциите, напрежението и психическо състояние тук са най-реалистични и всеки, който би се поставил на това място, в тази роля би изпитал този ужас, макар и за кратко.
Учителите, които в момента, в който разбират за въпросната ситуация, веднага решават да предприемат мерки за прекратяване на напрежението и тормоза между децата, които колкото и да са различни, все пак имат нещо общо. Всеки от тях чрез различни разговори, диалози и въпроси се опита да докосне най-нежната страна в душата на всяко едно от тези деца – и жертва, и насилници.
Децата, които стават „неми” свидетели на случващото се – деца, които не приемат този начин на поведение на насилниците, но мислят, че са безпомощни, за да се справят с тази ситуация.
В повечето случаи за съжаление директорите получават първи сигнала за негативни прояви. Те са хората, които с помощта на целия педагогически колектив трябва да отреагират най-бързо и най-адекватно.
Учениците-насилници подхождат по този начин, защото те виждат в поведението на жертвата А, ситуации, които ги предизвикват към тези действия, ”правилата не важат за него”, освен това и „голямата му глава”, следствие от заболяване. Децата осъзнават, че това което правят е неправилно, но ежедневните му прояви ги дразнят и затова прибягват до словесно и физическо малтретиране.

Comments about this Case Study


Date: 19.03.2012

Posted by: SACHELARU LAURENȚIU
Type of school: High School
Country: Romania

В румънските училища също има доста деца със специални потребности (проблемно придвижване, заекване, хиперкинезия и прочие). Измисляне на прякори и обидни имена, подигравки се прилагат, както и в този случай, поради неразбиране от страна на агресорите на състоянието на жертвата.
Случаи, които съм наблюдавала включват:
- вербална агресия (моторизиран зеленчук, плужести крака, заекващият луд и прочие.
- физическа агресия (бутане, удряне)
- ментална агресия (стресиране, изолиране, депресиране, изразяване на съмнения в уменията на детето и прочие)

Има разлика между образователните системи в България и Румъния. Този случай се разиграва в общообразователно училище, така че можем да разчитаме, че нивото на учениците е над средното, някои от децата разбират положението на деца със специални потребности и им помагат. В Румъния през последните години започна процес на интегриране на деца със специални потребности, предлагайки им възможност да получат образование на същото ниво и със същия потенциал като другите деца.
Този процес е съпроводен от образователни проекти, като например модифицирана програма за обучение, проекти за превенция на конфликтите и агресията между децата, консултиране на групи или индивидуално за ученици, родители и учителите, предлагано от психиатър или психотерапевт от Колежа за психиатри в Румъния.
Лицата, които са участвали в случаи на насилие могат да се обадят в регионалния център за подпомагане на образованието, който разполага със специалисти по темата. Психологът, който поеме случая е този, който формира екип за интервенция (родители, ученици, учители, друг училищен психолог). Важна роля играят и партньорствата между училищата и някои неправителствени организации, които работят в същата сфера. Използването на външен психолог е рядкост поради финансови причини.
В подобна ситуация учителят трябва да се обърне към:
Училищен съветник или психолог
Родителите
Учителите
Важно е да бъдат въвлечени и съучениците на жертвата, за да й окажат подкрепа и да разберат по какъв начин трябва да комуникират с нея и какви са нейните потребности.
От този случай ние научаваме, че:
- насилието сред децата би могло да се зароди поради различията между тях: предрасъдъци, неравнопоставеност
- трудно се приемат различията
- децата, както и всички останали, имат нужда да бъдат лидери, герои, да изпъкнат, да бъдат оценени. Често обучението у дома или в обществото не е организирано около автентични ценности (взаимно уважение, морал, духовност, помощ и общуване, разбиране на нуждите и различните състояния на човека до нас)
- важно е да покажем на децата техните силни и слаби страни, техните качества и недостатъци, за да разберат, че никой не е съвършен, да им помогнем да поправят самооценката си
- да намерят алтернативни дейности, чрез които по-добре да се самоопределят според интересите, отношенията и ценностите си

Мога да препоръчам:
1. Индивидуално консултиране на жертвата с цел определяне на проблема:
- ниско самочувствие заради вида, а не заради заболяването
- повишаване на самочувствието
- повишаване на самоувереността, нивото на вяра в себе си и желанието за комуникация с околните, приемане на собственото състояние и формиране на позитивно мислене и стратегии за справяне с конфликтни ситуации
2. Групово консултиране със съучениците и изграждане на емпатия:
- разбиране на ситуацията, в която се намира жертвата
- научаване на стратегии за справяне с конфликтни ситуации
- формиране на толерантност и приемане на различията, взаимна подкрепа
- премахване на предрасъдъците и стереотипите сред децата и особено по отношение на децата със специални нужди
- включване на жертвите и агресорите в общи занимания
3. Индивидуално консултиране на агресора
- идентифициране на неговите умения, таланти
- насаждане на съпричастност и съчувствие
- премахване на обидната комуникация, използването на прякори, скандалите и дори грубите жестове
- премахване на обвиненията
- замяна на негативните мисли за жертвата с позитивни
4. Консултиране на родителите
- важно е родителите както на жертвата, така и на агресора да участват в общи действия
- родителите трябва да участват за ограничаване на конфликта чрез комуникация с децата
- формиране на група за подкрепа за хармонизиране на отношенията между жертвата и съучениците

Мога още да препоръчам важността на:
- формирането на групи / партньорства с цел разрешаване на конфликтите между децата
- изграждане на кампании за превенция на насилието в училищата, провеждани от училищата в партньорство с неправителствени организации, полицията и местните власти
- проучвания на тема причини за насилието в училищата и идентифициране на формите на насилие, които се проявяват там

I Am Not Scared Project
Copyright 2017 - This project has been funded with support from the European Commission

Webmaster: Pinzani.it