Lifelong Learning Programme

This project has been funded with support from the European Commission.
This material reflects the views only of the author, and the Commission cannot be held responsible for any use which may be made of the information contained therein

Also available in:

"I Am Not Scared" Project

Homepage > Database > Publication List

Database

TITLE OF DOCUMENT:

Дом, семейство, училище: за отчуждението на учениците от училището

NAME OF AUTHOR(S):

З. Петева, В. Филипова, Б. В. Тошев

NAME OF PUBLISHER:

Софийски университет «Св. Климент Охридски»

LANGUAGE OF DOCUMENT:

Bulgarian

LANGUAGE OF THE REVIEW:

Bulgarian

KEYWORDS:

Отчуждение на учениците, химерни социални групи, разпад в семейството, история на училището

DOCUMENT TYPOLOGY:

Web Article

TARGET GROUP OF PUBLICATION:

Parents, Policy Makers, Teachers, Researchers, Young People, School Directors.

SIZE OF THE PUBLICATION:

1 - 20 pages

DESCRIPTION OF CONTENTS:

Представеният материал се занимава с важни въпроси, които биха могли да повлияят сериозно на поведението на учениците и ограничаването на неблагоприятните прояви. Авторите започват с тезата, че все по-често учениците нямат връзка със своето училище. Тази отчужденост от училището не е в интерес на учебния процес. В статията са анализирани основните причини за възникването на този неблагоприятен фактор, наличието на химерни обществени групи, възникнали в резултат на силни и продължителни миграционни процеси в обществото и разпадането на българското семейство, което в голяма степен се дължи на същата причина. Запознаването на учениците с историята на училището, в което учат, с неговите бивши изявени учители и възпитаници, според авторите би могло да има положителен ефект за промяна на отношението на учениците към тяхното училище. Тази идея е проверена в гр. Добрич, където историята на учебното дело е особено интригуваща, тъй като в дълги периоди от време организацията и релаизацията на учебния процес са следвали правилата на различни държави - България и Румъния.
Авторите са убедени, че ако учителите в своята работа се стремят да запознават учениците с историята на училището и с тези, които някога са учили в него, отношението на учениците към училището ще се промени и учебната работа ще даде своите плодове в съдържателен и възпитателен аспект. Предварителното им проучване обаче, показва, че повечето съвременни учители, също отчуждени в някаква степен, не са готови и мотивирани да отделят от своето време за такава допълнителна и нерегламентирана в учебните програми дейност.

REVIEWER’S COMMENTS ON THE DOCUMENT:

Полезността на коментираната публикация се съдържа в поставянето и обсъждането на няколко много важни въпроса, отговарящи за формирането на личността от ранна детска възраст. Авторите обръщат внимание на изграждането на историческо съзнание на учениците и развиване на тяхната историческа компетентност - способността за оценка на миналото. Това най-добре може да се изрази чрез трите елемента, включени в историческото повествование - форма, съдържание и функция. По отношение на съдържанието може да се говори за компетенции за исторически опит - развиване на способност за получаване и задържане на конкретна историческа информация, а по-висшата форма на тази компетентност е историческата чувствителност. По отношение на формата авторите говорят за компетенция за историческа интерпретация - развиване на способност за прехвърляне на мост между минало, настояще и бъдеще.
Накрая по отношение на функцията това е компетенцията за исотирческа ориентация - развиване на способност за използване на този тип сведения за целите на личностната житейска ориентация и поведение.
Несъмнено отчуждението на учениците от училището, липсата на положителна емоционална нагласа спрямо собственото училище, вреди на учебния процес. Причината за тази отчужденост според авторите на тази статия е миграцията на населението, довела до възникването на химерните обществени групи и разпадните процеси в семейството, които са основните фактори за появата на т.нар. културна травма в голям брой хора и дори цели социални прослойки. Под културна травма се разбира осъзнатата или по-често спонтанна загуба на идентичност с отсъствие на определена поведенческа система от ценности.
Предлаганата в настоящата статия рецепта за лекуване на културната травма в училище е неформалното запознаване на учениците с историята на тяхното училище, което може да стане по различни начини - подходящи разкази за училището в миналото с неговите учители и ученици, срещи на учениците с бивши ученици и учители, посещение на архиви и музеи, събиране от учениците на устни истории и тяхното архивиране, включване на родителите на учениците в такава изследователска дейност. При това тази дейност би трябвало да се върши не само от учителите по история, а от всички учители, независимо от тяхната професионална ориентация. Чрез такива занимания може да се разкрие човешкото лице на училището, а откриването на любопитни факти за преподаването на различните учебни предмети би могло в допълнение да повиши интереса на учениците към тях.
В настоящия момент обаче, повечето български учители изглежда нямат нужната подготовка и мотивация да поемат такива допълнителни учебни ангажименти. В същото време участието на учителите в развиването на описаната по-горе историческа компетентност на учениците е между най-важните задачи в училище. Вероятно това не се осъзнава в достатъчна степен, защото тази компетентност не е между формулираните наскоро ключови компетентности, които трябва да осигурява българското образование. Придобиването на такава компетентност още в училище несъмнено изисква усилия и време, но очакваният резултат - спиране на деструктивните процеси в обществото - ги оправдава и ги прави особено необходими. Това е предизвикателство, което следва да се отчете не само на национално, но и на общоевропейско ниво.

NAME OF THE REVIEWING ORGANISATION:

Зинев Арт Технологии

I Am Not Scared Project
Copyright 2017 - This project has been funded with support from the European Commission

Webmaster: Pinzani.it