Ситуационна игра „Това можеше да се случи на мен”

• Direct bullying

• Non-especific

Информацията бе предоставена от Помощно училище „П.Р. Славейков”, Плевен – Диана Николова (старши учител) и Петя Марчева (психолог).
Случаят на насилие беше представен пред учениците със специални образователни потребности и техните родители под формата на ситуационна игра „Това можеше да се случи на мен”. По проекта се работи в извънкласните занимания в две отделни панелни сесии. На участниците беше пуснат кадър с насилие от филма „Класът”. Учениците бяха разделени на три групи: на жертва, на насилник, на свидетел.
Родителите работиха в голяма (обща) група.
Кадър от филма представяше група ученици, който играят баскетбол във физкултурен салон под ръководството на учител. Един от учениците (лицето А) често бива избягван и на него съучениците му не подават топката да играе. По време на играта използват срещу лицето А обидни думи, подритват го, удрят като му показват жест, че това е било част от играта. Присъстващият учител не реагира на агресивното поведение на учениците. Играта продължава, но с това тя става още по-груба и агресивна. В един момент топката ненадейно попада в ръцете на лицето А. Той самостоятелно без да я подаде на съученик я хвърля в коша. В този момент върху него се изсипват обиди, ритници, но за пореден път учителят не взима отношение и съобщава, че часът е свършил и с това прекратява играта. Запътвайки се към съблекалнята за лицето А започва истинския ужас от насилието, унижението и болката.

Представеното описание не е свързано със случай, който се е разиграл в ПУ „П.Р. Славейков”, а с част от филм, която представя училищно насилие и тормоз и която е дискутирана от деца, учители, родители и ръководството на училището с цел превенция.
В разиграната ситуация реакцията на отговорния към момента учител не е адекватна. Той по никакъв начин не се застъпва за жертвата и не прекратява насилието към А. Реакцията, която предприема училищното ръководство и преподавателския екип в последствие, след като системният тормоз към А излиза наяве, следва да се ръководи от правилата описани в заключенията към настоящия казус. При спазване на тези правила обаче, не би следвало да се стига до подобни ситуации и да се допуска изобщо подобно отношение към дете.

Въздействието, което случай на насилие като този, представен по време на играта «Това можеше да се случи на мен” проведена в ПУ «П.Р. Славейков» е обсъдено от участниците и според тях ефектите върху жертвата от системния тормоз, пренебрежение, отхвърляне са понижено самочувствие, постоянен страх и несигурност, загуба на интерес към учебния процес и затваряне в себе си. Въздействие върху насилниците не се отчита, защото те приемат своето отношение към А като нещо нормално – него никой не го харесва и всички го отбягват, значи по някакъв начин си е заслужил всичко, което му се случва. При тях не се забелязва промяна в оценките или резултатите в училище, но се забелязва повишена склонност към агресия, защото виждат, че действията им остават ненаказани и че останалите съученици не само че не предприемат нищо, за да защитят А, но и ги подкрепят и им се възхищават за «свободомислието».
Учителският колектив и ръководството са притеснени от излизането на ситуацията от всякакви рамки. Целият екип следва да бъде запознат и обучен с правила за поведение в подобни ситуации и което е дори по-важно – с методи за превенция, за да не се достига до подобни случаи. Обсъжда се реакцията на учителя по физическо възпитание, който не се отзовава на негласната молба за помощ от страна на А и не предприема никакви действия освен да обяви края на часа и да отпрати децата към съблекалнята, където за А става още «по-интересно».
Интеграцията в училището е сериозно разклатена, защото допуснатото насилие на първо място разединява – учениците, като ги поставя в роли на насилници, жертви и участващи или безучастни свидетели; учителите и ръководството, които следва да намерят виновник/виновници, които с действията или бездействията си са позволили детската агресия да добие реално изражение в конкретно и целенасочено насилие.
Принципите на активното гражданство в училището, в което се разиграва случаят на насилие са нарушени – от жертвата не може да се очаква да изпълнява своите задължения и отговорности към институциите, при положение, че същите не успяват да защитят нейните права и сигурност; насилниците не могат да очакват да получат, това което считат, че им се полага по право, защото са прекрачили границите на позволеното; ръководството и преподавателския състав не може да очаква изискуемите резултати от своите възпитаници, при положение че очевидно не може да гарантира равни права на всички – позициите на институцията, авторитетът й са разклатени. Родителската «институция» като такава също страда, защото семейните датчици очевидно не функционират добре, при положение, че признаците за потиснатост, затвореност и тъга примесена с яд не са били установени навреме.

Чрез брейнсторминг/обратна връзка и дискусия сред учениците бяха изведени основните елементи: Основна причина за проявата на агресивното поведение е желанието човек да се почувства значим и че е нещо повече от останалите си съученици.
Всички ученици бяха единодушни, че всяка жертва на насилие в началото винаги е склонна да премълчи случилото се. Дори за момент да забрави за насилието и да не сподели със свои близки, познати , макар че се чувстват нещастни и самотни; За помощ учениците биха се обърнали първо към своите учители и след това биха споделили с родителите си.

Чрез метода “Проучване на случай” и дискусия сред учениците бяха изведени основните елементи: Мотивация – желание да се чувства човек велик и значим, да е различен със силата си от останалите; Изборът на жертва никога не е случайна, напада се ученик, който е по-различен в очите на останалите; Липсват угризения, доминира усещането, че нещата в агресивната ситуацията са се случили на точното място и по най-подходящия начин.

Групата на свидетелите чрез дискусия изведе основните елементи: Осъзнават случващото се, но не допускат крайно агресивно и неприемливо за околните поведение, изразяват готовност да помогнат на жертвата на насилие, а също така и на насилника; Свидетелите предполагат, че нападателят е ученик, който обича да се издига в очите на останалите, да бъде непрекъснато обект на внимание и любов. Свидетелите допускат, че насилникът може би се чувства слаб, самотен и ненужен и това също го е подтикнало да посегне на свой съученик; Свидетелите биха разказали за случилото се насилие и биха потърсили помощ и съдействие от директора, от учителите и от психолога на училището. Защото според тях това са специалистите, който всекидневно са най-близко до насилника и имат най-точна и вярна преценка за това какво и как да се направи, за да се промени поведението на насилника.

Чрез метода “Проучване на случай” и дискусия сред педагогическия колектив, изведени са основните елементи: Напълно осъзнаване и разбиране на агресивната реакция; За акта на насилие се разбира от много ученически сигнали за упражнено насилие над ученик; Уведомяване на училищното ръководство, училищния психолог и педагогическия колектив; Колективна подкрепа от страна на училищните специалисти, индивидуална педагогическа и психологическа работа с насилника.

Чрез метода “Проучване на случай” и дискусия бяха изведени основните елементи: Осъзнаване на акта на агресия и упражненото насилие; Запознаване на педагогическия колектив и училищния психолог със случая на насилие; Набелязване на мерки за предотвратяване на случай на агресия, индивидуална педагогическа и психологическа работа с насилника, оказване на психологическа помощ и подкрепа на родителите и семейството му.

Чрез метода “Проучване на случай” и дискусия бяха изведени основните елементи: Родителите не са преки свидетели на акта на насилие; Информация за случай на насилие е получена директно от учениците; Навременна и адекватна намеса от страна на училищното ръководство по случая на насилие.

Чрез метода “Проучване на случай” и дискусия бяха изведени основните елементи: И в двата случая на знание/не знание за проявеното насилие от страна на ученик ще бъде споделено с училищното ръководство и педагогическия колектив и търсено общо решение за справяне със създадената ситуация.

Насилието се очертава като един от основните проблеми, с който се сблъскват децата в България. Приветствам експертите и ръководството на Помощно училище “П.Р.Славейков“, Плевен, за проведения анализ и дългогодишната им работа по този наболял въпрос.
Поздравявам екипа по реализацията на инициативата за използването на иновативния подход ситуационна игра „Това можеше да се случи на мен”, в който по достъпен начин се представи пред младите хора актуален казус от практиката.
Подобни подходи на работа са изключително полезни и подпомагат работния процес на учениците със специални образователни потребности.
Изразеното мнение е на г-н Милен Първанов, ръководител на Младежки информационно-консултантски център „Интелект”, Плевен и мл. експерт в отдел „Регионално развитие” – Областна администрация, Плевен.

Със Заповед на директора на Помощно училище „П.Р. Славейков”, Плевен, е определена Училищна комисия за превенция на насилието и противообществените прояви на малолетни и непълнолетни ученици.
Комисията разработи план за дейността през учебната година и в него са включени:
1. Задълженията за действие и правилата за работа
2. Процедури, в които са посочени:
- Редът и начина на сигнализиране на компетентните органи за предприемане на действия и мерки;
- На определени места в училището е поставена схема с механизъм за взаимодействие при сигнал за дете, жертва на насилие или в риск от насилие с цел всеки да знае към кого да се обърне за подаване на информация;
- Като допълнителна мярка се предприема проучване на проблемните ученици, живеещи в неблагоприятна среда, които спадат към групата на децата в риск.
За целта всеки класен ръководител ще попълни специална бланка за своя клас с нужната информация.
3. В длъжностната характеристика на всеки от персонала е включен текст, че е длъжен да спазва Споразумението за сътрудничество и координиране на работата на териториалните структури на органите за закрила при случаи на деца, жертви или в риск от насилие и при кризисна интервенция, както и че поема задължение незабавно да подава първична информация при идентифициране на случай на насилие или кризисна ситуация
4. Всички да се запознаят с информацията за функционирането на националната телефонна линия за деца 11 61 11
5. В час на класа всеки класен ръководител да запознае учениците с: Националната телефонна линия за деца 11 61 11 и горещата телефонна линия за деца 080019100; Видовете насилие и как да бъде разпознат съответния вид насилие; Кои са компетентните органи, които трябва да се уведомят при съмнение за насилие или наличие на такова, както и какви са отговорностите, ролята и правомощията на съответните институции за действие; Какви са целите и задачите на кризисната интервенция, кои са целевите групи;
Чрез ситуационната игра-анализ „Това можеше да се случи на мен” съвременното българско специално училище показва, че приоритет на учебновъзпитателния процес е образованието, чиято основната същност е възпитаване на ценностна система, водене на непрекъснат открит диалог и грижа за учениците със специално образователни потребности.
Педагозите на ПУ „П.Р.Славейков“, Плевен, изпълняват своите функции, като се ръководят от основните ценности и принципи за работа с деца :
1. Детството е изключително важен период от живота на човека;
2. Семейството е най-естествената среда за развитието на детето.
3. Всяко дете притежава неповторима уникалност и стойност.
4. На всяко дете е гарантирано правото на :
• свобода на изразяване на мнение;
• свобода на мисълта, съвестта и религия;
• формиране на собствени възгледи и право да ги изразява свободно.
5. Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие или форми на въздействие.
6. Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие.
7. Всяко дете и всяко семейство заслужават да бъдат подпомогнати да развият пълния си потенциал.
8. Във всички случаи да се защитават по най-добър начин интересите на детето.
9. Всяко дете, попаднало в риск, има нужда от специална закрила за извеждането му от рисковата ситуация.
10. Педагогическия и непедагогическия персонал трябва да притежават определени личностни, морални и социални качества.
Като изхождаме от спецификата на нашата работа, педагогическият колектив е наясно, че има морални отговорности към децата. Тези морални отговорности поставят следните изисквания:
1. Да основаваме практиката си на съвременните знания за детското развитие и познаването на индивидуалните особености на всяко дете.
2. Да разбираме и уважаваме уникалността на всяко дете.
3. Да се съобразяваме със специфичната уязвимост на всяко дете.
4. Да създаваме безопасна и здравословна среда, която стимулира социалното, емоционалното и физическото развитие на детето.
5. Да подкрепяме правото на детето на свободно изразяване на мнение по всички въпроси от негов интерес.
6. Да работим в най-добрия интерес на детето.
7. Да осигуряваме на децата с увреждания равни възможности за достъп до адекватни грижи и образование.
8. Да не участваме в практики, които не зачитат достойнството на детето или са опасни и вредни за физическото и емоционално му здраве и развитие.
9. Да не участваме в практики, които дискриминират по някакъв начин децата на основата на раса, етнически произход, религия, пол, националност, език, способности, или на базата на статуса, поведението или убежденията на родителите.
10. Да познаваме симптомите на насилие над дете - физическо, сексуално, вербално, емоционално малтретиране или занемаряване. Да познаваме и спазваме законите и процедурите, защитаващи детето от насилие.
11. При съмнение за малтретиране да уведомяваме органите за закрила на детето и да следим дали са предприети необходимите мерки.
12. Когато друго лице изкаже подозрения за малтретиране на дете, да му окажем пълно съдействие за предприемане на подходящи действия за закрила на детето.
13. Когато ни станат известни действия или ситуации, които заплашват здравето и сигурността на детето, ние имаме моралната и законова отговорност да информираме органите по закрила на детето.
Разнообразните младежки дейности по проекта „I am not scared” мотивират младите хора със специални образователни потребности да участват активно в името на благородни каузи и да открият своето лично място в живота.
Защото промяната започва от всеки един от нас!