Lifelong Learning Programme

This project has been funded with support from the European Commission.
This material reflects the views only of the author, and the Commission cannot be held responsible for any use which may be made of the information contained therein

Also available in:

"I Am Not Scared" Project

Homepage > Case Studies > Document

Case Studies

TITLE OF THE CASE STUDIES:

Случай на насилие от страна на учител

SCENARIOS OF BULLYING EVENT::
  • Direct bullying
CAUSES OF BULLYING EVENT::
  • Non-especific
FACTUAL DESCRIPTION OF THE BULLYING EVENT:

Учител по предмет в 6 клас, един от задължителните за външно оценяване в 7 клас, от началото на учебната година започва да използва различни методи за въдворяване на дисциплина. В часовете по този предмет винаги е много шумно и дори някое от децата да се опита да проследи какво преподава учителя това се оказва почти невъзможно. В стремежа си да въдвори ред учителят с всеки изминал час повишава тона си на говор, с който се обръща към децата от този клас. Не приема да отговаря на въпроси, за да пояснява, дори си позволява да издърпа ухо или оскубе дете подкрепено с обидна фраза към детето. В класа има дете със силно нарушено зрение и в създаващата се шумотевица и крещене в тези часове то споделя, че изпитва панически страх само като чуе гласа на преподавателя. При проведените разговори с преподавателя, той отказва да приеме, че грубия му тон, дърпане на ухо, обидите към ученици са в основата на задълбочаващия се конфликт. За него дисциплината и тишината в часовете могат да се въдворяват с всички видове мерки.
Дисциплиниращите мерки са основно насочени към група ученици, които провокират учителя с негативно поведение. Виждайки неговата неспособност да овладее дисциплината в класа учениците използват все по-големи провокации и действат все по-нагло, демонстрирайки явно неуважение към преподавателя.
Преподавателят поощрява при изпитване с повишаване на една – две единици на тези ученици, които въобще не се обаждат в часа му, седят си кротко и го слушат.

RESPONSE IMPLEMENTED:

Мерките, взети по конкретния случай, могат да се разделят на две:
o Неформални мерки: неформалните мерки включват разговори с преподавателя от страна на негови колеги, които се опитват да повлияят на поведението му, за да се прекрати порочната практика и да не се нанасят повече вреди на учениците, както и за да не се стигне до по-широк отзвук на случая извън училището и преподавателят да бъде подложен на публично порицание.
o Формални мерки: формалните мерки стартират с официално оплакване от страна на родителите на тормозените деца към директора на училището. Родителите подават писмени жалби към ръководството на училището с искания въпросният преподавател да бъде наказан, отстранен от съответния предмет и отстранен и от училището впоследствие. След подаването на тези жалби директорът на училището провежда разговор с преподавателя, който отказва да промени поведението си. Директорът организира среща на преподавателя с децата,родителите им и училищния педагогически съветник. След като и тя остава без резултат родителите се обръщат към регионалния инспекторат по образование, с искане да насрочи проверка по случая и въпросният учител да бъде санкциониран. След като регионалният инспекторат по образование се намесва учителят бива отстранен от преподавателска работа докато трае проверката.След проверката и установяване на фактите, а именно, че учителят използва груб език в клас и си позволява да удря ученици, да им дърпа ушите и да ги обижда, регионалният инспекторат по образование излиза със становище преподавателят да бъде уволнен дисциплинарно.

IMPACT OF THE BULLYING ACTION:

Децата заслужават да растат в една спокойна и подкрепяща ги общност, в която да се чувстват защитени. Училището е едно от местата, в които децата прекарват много голяма част от времето си и невъзвожността да се чувстват добре и уютно на това място оставя трайни последици върху психическото им развитие. В конкретния случай последиците са не само върху конкретните жертви, но и върху децата, които са свидетели. Децата губят доверието си към преподавателите. Те престават да гледат на тях като на хора, достойни за уважение и започват да се страхуват за последиците от всяко едно свое действие.
Според родителите децата жертви на тормоза стават по-затворени не искат да споделят какво им се случва. Това може да се дължи на притеснение и срам, както и на нежелание да се показват безпомощни и неспособни сами да се справят. Освен това вероятно те изпитват и страх от отмъщението на мъчителя, а мъчителите обикновено са много изобретателни, когато насаждат у жертвите си ужас от последствията, в случай, че решат да се оплачат, особено и когато са в роля на човек с власт. Децата трудно се справят и с неписания детски кодекс, че хората които “портят” са “предатели” и никой не иска да има нищо общо с тях, затова ако някоя жертва го направи, се оказва в още по–тежка изолация. Едно от най-тежките въздействия в конкретния случай е личният опит на децата, който им е показва, че споделянето с възрастни, независимо дали са учители, родители или други, рядко води до промяна на ситуацията към по-добро. Дори разговорите с училищния педагогически съветник не помага на учителя да разбере, че поведението му към децата трябва да се промени и че с това поведение може да нанесе сериозни вреди не само на директно нападнатите, но и на децата, които са свидетели, които научават как стоейки безучастно получават облаги.
За радост случаят оказва положително въздействие върху учителите, тъй като те разбират, че и деца и родители не биха стояли безучастни при неприемливо поведение от тяхна страна и последиците могат да бъдат сериозни.

POINT OF VIEW OF VICTIM:

Случаят може да се разглежда в две посоки: от една страна учителят да бъде представен като жертва на тормоз от страна на учениците, които не зачитат неговия авторитет и приемат поведение, с което целят да го дискредитират пред останалите ученици и да се покажат в светлината на по-силните и по-умните. Тези деца с негативното си поведение, включващо и обиди към учителя, го провокират да се държи неуместно, да използва физически тормоз върху тях (включително и за да го представят като насилник). Основната причина за това поведение от страна на учениците е, че учителят се проваля в опита си да създаде един качествен учебно-възпитателният процес, с ясни правила, към които учениците да се придържат и да изпълняват. Учениците явно демонстрират своя „успех” пред свои съученици от други класове, което провокира и техни връстници от другите класове да се държат по подобен начин. Учителят не споделя за проблема си с учениците и не търси помощ от колегите си и от директора на училището. Не смята, че се нуждае от помощ и се фокусира върху децата, които седят кротко в клас, опитвайки се да им преподава въпреки създалата се обстановка.
От друга страна като жертва могат да се разглеждат именно учениците, към които учитилят прилага „дисциплиниращи” мерки като дърпане на ухо, обиди, шамари. Виждайки, че е явно неспособен да въдвори ред в своя клас разговаряйки с децата и обяснявайки им, че поведението им е неприемливо, учителят прибягва до физическа разправа и психически тормоз към провинилите се и започва да накърнява личното им достойнство като ги нарича с обидни имена, да им се подиграва, че са дебели, глупави, прости. Децата споделят с родителите си за проблема и търсят от тях помощ за справяне със ситуацията, тъй като това за тях самите е невъзможно.

POINT OF VIEW OF BULLYING STUDENT(S):

Ако разглеждаме учениците като насилници тяхната мотивация може да се търси във факта, че те виждат възможност да се представят пред свои съученици като големи и пораснали хора, способни да влияят на психическата стабилност на един възрастен човек. Те го смятат за глупав и некомпетентен и изграждат поведението си като на хора по-можещи и по-способни да се справят сами с обучението си, без да им е необходим учител и възпитател по този предмет. Учениците не изпитват угризения и дори се хвалят с постиженията си пред свои съученици от други класове, насърчавайки ги да „пробват” и те.
Ако разглеждаме учителя като насилник неговата мотивация може да се търси във факта, че мерките, които прилага към учениците са напълно в реда на нещата и не биха навредили с оглед да се постигне ред в класа. Той категорично смята, че родителите са се провалили във възпитанието на своите деца и смята, че ролята му на учител му позволява да налага възпитателни мерки каквито намери за добре. Учителят вместо да потърси начин да въздейства или отстрани виновните ученици, или да търси съдействие за предотвратяване на подобен род поведение провежда един вид „наказателно“ изпитване спрямо целия клас с цел докаване на факта че с подобен род поведение нищо няма да научат по неговия предмет. В създалия се конфликт между преподавател и клас не може да се намери цялостно решение за предотвратяване на по-нататъшни ответни действия и от двете страни. Налице е явен отказ от занимание по предмета дори от страна на отличници.

POINT OF VIEW OF OTHER STUDENTS:

Учениците не засегнати пряко от „дисциплиниращите” мерки на учителя много добре осъзнават конфликтната ситуация, но по никакъв начин не се опитват да повлияят на учителя. Те възприемат поведение на безгласни наблюдатели, разбирайки че това поведение от една страна може да им спести грубия тон и дърпането на уши, а от друга може да им осигури по-високи оценки, дори и да не са си научили много добре. Останалите ученици се надяват да не бъдат въвлечени в конфликта, тъй като това ще им създаде неприятности не само с учителя, но евентуално и с други учители, на които той би могъл да повлияе, а и с директора и педагогическия съветник на училището. Освен това малко или много те се чувстват облагодетелствани от факта, че могат да получават оценки на друго основание, освен научаването на уроците и това ги улеснява и им дава възможност да полагат много по-малко усилия по този продмет, но пак да получават високи оценки. Изборът на останалите ученици да не се намесват в конфликта е провокиран и от възможността от тях да се изисква оценка на поведението на техните приятели в клас, което може да им коства дружбата с тях и да бъдат набедени за предатели, ако кажат нещо, което би било неудовлетворително за техните съученици.

POINT OF VIEW OF TEACHERS:

Учителите осъзнават, че техният колега използва дисциплиниращи мерки, които надхвърлят нормалното поведение и водят до затормозяване на децата, а в случая и с детето с нарушено зрение до панически страх от учителя и времето, което то трябва да прекара в час. Учителите разбират за случая от свои колеги, на които децата са споделили и от директора на училището, който получава множество жалби от родители срещу този учител. Колегите му се опитват в неформални разговори да разрешат проблема и да му помогнат да осъзнае, че поведението му е неприемливо. За съжаление обаче въпросният учител отказва да приеме факта, че той също има вина за провалената дисциплина и че използването на груб тон, обиди и физическа разправа всъщност задълбочават конфликта вместо да водят до неговото разрешаване. Стига се до разговор с училищния психолог, което останалите учители смятат, че би следвало да доведе до разрешаване на ситуацията по благоприятен и за учителя и за учениците начин. След като това не се случва те престават да обръщат внимание и оставят отговорността за справяне с проблема на директора и регионалния инспекторат по образование, които да извършат съответните проверки и да решат съдбата на учителя.

POINT OF VIEW OF SCHOOL DIRECTORS:

Директорът на училището разбира за проблема от няколкото постъпили жалби от родители срещу учителя. Като първа мярка той предприема разговор с учителя, за да разбере неговата гледна точка за случващото се. Учителят споделя, че децата нарочно го провокират и че им липсва каквото и да било възпитание и че е необходимо срещу тези деца да се прилагат по-строги възпитателни мерки, каквито той смята че са грубият тон и физически наказания като дърпане на ухо или удряне на шамар. Директорът решава да срещне страните в конфликта, за да поговорят и да намерят изход от ситуацията, тъй като той не желае да се лиши от услугите на учителя като професионалист, но и не желае да застава на нечия страна в конфликта. При проведените разговори става ясно, че учителят отказва да приеме факта, че родителите смятат поведението му за неприемливо и обвинява децата в липса на възпитание и родителите в провал като такива. Директорът моли колеги на учителя да разговарят с него и да се опитат да му повлияят. Стига се и до разговор с психолога на училището, който освен учителя и родителите включва и децата. За съжаление и той не успява да постигне разрешаване на конфликта, а родителите решават да се обърнат към по-горна инстанция и да се оплачат на регионалния инспекторат по образование. Директорът решава, че за него е по-лесно да прехвърли отговорността за решаване на проблема на регионалния инспекторат и чака комисия да реши случая.

POINT OF VIEW OF THE PARENTS OF THE PUPILS INVOLVED:

Родителите биват уведомени за това, че учителят си позволява да обижда децата им, да им дърпа ушите и т.н. от самите деца. Те системно подават жалби до директора на училището и до Регионален инспекторат по образованието, с което да изискат изпитване на децата по този предмет чрез комисия. Аргументите им са, че учителят е в невъзможност да преподава конкретния предмет по начин, по който той да бъде усвоен адекватно и цялостно от по-голямата част от децата в класа.
Родителите заедно с учителя и училищния психолог се опитват да намерят решение на конфликта, но учителят отказва да приеме, че грубият му тон е в разрез с нормалната преподавателска практика и категорично отказва да промени поведението си.
Някои родители виждайки, че промяна на отношението на учителя към децата няма, а и успеваемостта на децата по предмета е ниска, изявяват желание да ги преместят в други паралелки, в които не преподава въпросния учител или в други учебни заведения.

POINT OF VIEW OF THE COUNSELLOR IN THE SCHOOL:

Психологът се опитва в разговор с всички засегнати страни да уталожи страстите и да помогне на учител, родители и ученици да намерят заедно изход от създалата се ситуация. Той се опитва да въведе правила, към които учениците да се придържат и да изпълняват като начин за справяне с проблемите с дисциплината в клас. Но тези почти спуснати наготово правила, не дават желания резултат и ангажираност от страна на учениците. От друга страна учителят категорично отказва да промени поведението си поради липса на промяната на поведението на учениците. В създалия се конфликт между преподавател и клас не може да се намери цялостно решение за предотвратяване на по-нататъшни ответни действия и от двете страни.

POINT OF VIEW OF POLICY MAKERS:

1. След получаване на жалбата от родителите спрямо учителя е необходимо директора на училището да събере необходимия доказателствен материал чрез:
1.1. Провеждане на анкета, с гарантирана анонимност, в паралелките, в които преподава обвинения учител за: установяване на поведението на учителя; кога и как проявявя насилие; поведението на учениците в часовете му; кога и какво правят; техните предложения за преодоляване на проблема и др.
1.2. Издаване на заповед за изискване на писмени обяснения от учителя по отношение на посочените в жалбата проблеми.
1.3. Директора да извърши внезапна проверка за провеждането на часовете в паралелките, в които преподава учителя, с последващи обсъждания на методиката, показаните знания и дисцилината.
1.4. При съмнения за нереално оценени знания, предизвикване на външна проверка на знанията на учениците от РИО по този предмет в този клас или във паралелките където има съмнения за това.
1.5. След съпоставяне на резултатите от външното оценяване с резултатите от оценяването от учителя, РИО излиза със становище.
2. Още при първия сигнал за проявата на насилие от страна на учителя, класния ръководител уведомява за проблема пед.съветник и заедно обсъждат план за действие,който включва: консултиране на ученениците, относно проблема, причините, които го пораждат и предложения от тяхна страна, как да бъде преодолян; провеждане на тренинг-обучение на учителите /вкл.и на този преподавател/ за усвояване на позитивни техники за справяне с предизвикателно поведение от външен обучител.
Дава се възможност на учениците сами да предложат правила за работа в часовете, които да бъдат позитивно формулирани, приети с консенсус, при неизпълнението им да има последици. Ученик от групата, провокираща учителя да следи за изпълнението им.
Желателно е родителите да бъдат запознати с тези правила и последствията при неспазването им.
3.Провеждане на родителска среща, на която да се представят резултатите от анкетата, особено в частта описваща предизвикателните поведения на учениците и излушване на учителя.
4.При отказ на учителя да коригира отношението си спрямо учениците и наличие на нереално оценяване на знанията от този учител /наличие надостатъчен доказателствен материал/, Директорът издава Заповед за дисциплинарно наказание на учителя по чл.188 и чл.328 от КТ «предупреждение за дисциплинарно уволнение»
5. Осъществява се мониторинг над работата на учителя за определен период от време и при липса на промяна, последващо уволнение за несправяне с работата и системно нарушаване на Етичния кодекс при работа с деца.
До тази крайна мярка се стига поради нежеланието на учителя да преосмисли и промени поведението си, което се явява катализатор за предизвикателното поведение на учениците. В същото време тази негова практика уронва престижа на професията и училището, което функционира в конкурентна среда. Загубата на ученици поради лоши педагогически практики се явява загуба на престиж и понижава рейтинга на училището в селището , в което се намира, губи се и финансиране.
Възможно е учителят да заведе дело за неправомерно уволнение, поради това този случай е необходимо подробно да бъде документиран.

CONCLUSIVE DEDUCTIONS:

В следствие на този системен тормоз на учителя към учениците може да се стигне и до отстраняване на преподавателя поради неспазване на Етичен кодекс при работа с деца.
Интересно е защо учителят твърдо отказва да промени позицията си дори и при проведени разговори с ръководството на училището, с педагогическия съветник и свои колеги. Очевидно преподавателят смята, че определено е в правото си да използва по-груб език към децата, които не спазват дисциплината в клас, както и физически мерки. Това може да произтича от една страна от предишна практика, която е останала безнаказана с годините и за която настоящото ръководство да не е било наясно, а от друга страна от възприет и утвърден модел на възпитание от страна на учителя към собствените му деца, който модел той смята за напълно приложим и към всяко едно дете в неговия клас. Дори и при заплахата за взимането на мерки срещу него от страна на училищното ръководство и регионален инспекторат по образование преподавателят отказва да промени своя начин за ръководене на занятията си в клас. Това говори за твърда убеденост в правотата на неговите действия от страна на учителя.
Опитът за въвеждане на правила за дисциплина от страва на психолога на училището вероятно не сработва, защото децата ги смятат за привнесени отвън и виждайки, че учителят отказва да отстъпи преценяват, че не е необходимо и те да променят поведението си.
Може би ако се беше провела анонимна анкета сред всички ученици на този преподавател, които да споделят мнението си за него и за методите му на работа, както и сами да дадат предложение за преодоляване на проблемите, ситуацията можеше да се тушира и за проблема щеше се говори по-открито както и за необходимостта от промяна в поведението и на двете страни. Назначаването на отговорници за дисциплината от страна на самите ученици, които да следят за спазването на реда също би могло да има благоприятен ефект.

Comments about this Case Study


Date: 20.03.2012

Posted by: Plamen Gerganov
Type of school: secondary school
Country: Bulgaria

Относно ситуационния анализ съм благодарен, че има резултат от написаното. В личен план имах негативни емоции по отношение на факта, че съм описал конкретен случай. На ниво преподаватели всичко това ни е ясно като бял ден, че се случва постоянно. Обстоятелствата около случващото се често се представят като нещо дребно и незначително, за да се запази "реномето" на дадено учебно заведение.

Date: 19.03.2012

Posted by: ANTONAKOS NICKOLAS
Type of school: HIGH SCHOOL
Country: Greece

За съжаление инциденти като този се случват и при нас. Все още има учители, които не са способни да контролират своя клас по начин различен от упражняване на вербална и физическа агресия спрямо учениците. За съжаление този феномен е по-широко срещан в началните училища и в най-долните класове от средното образование. Обикновено причините са липса на педагогически курсове, на опит, лични проблеми на учителя, или комбинация от горните, които му влияят в процеса на обучение.
Първата стъпка за разрешаване на проблема изисква откровена и неагресивна дискусия между родителите и учителя. Главната цел на тази дискусия е не учителят да бъде обвинен, а да му се помогне да осъзнае своите грешки и да поправи поведението си за доброто на децата. По същия начин директорът следва да организира дискусия с учителя. Голям проблем е първоначалното отрицание от страна на учителя на съществуването на проблем, свързан с неговото поведение. Директорът, но и родителите също, трябва да бъдат много внимателни, за да не го засегнат. В противен случай рискуват да затръшнат всички врати към успешната комуникация.
Ако тази процедура не свърши работа трябва да се задействат по-формални такива. Официално оплакване трябва да бъде изпратено от родителите до директора или до по-висшестояща инстанция. След това трябва да се организира среща между учителя и съветник.
При все това проблемът не бива да се фокусира единствено върху дадения учител и неговото поведение. Директорът трябва да вземе мерки и за подобряване на поведението на учениците в часовете на въпросния учител.

Date: 19.03.2012

Posted by: Theodor Sirbuletu
Type of school: Vocational School, Vasile Pavelcu School Group of Iaşi
Country: Romania

Насилието в училище никога не е опция. То не се изисква, не може да се преподава и не е интересно. Това, което е интересно е защо едно дете или учител си позволяват да упражняват подобен тормоз и тръгват по пътеката на войната, дори при положение, че са наясно и разбират последствията от своите действия.
В този случай, учителят, който след всички дискусии и консултации продължава да отказва да промени своето поведение, не може да бъде извинен. Всички учители правят грешки. Някои от тях са сериозни, а други неразбираеми. Всеки учител има възможност да се поучи от грешките си. Това донякъде зависи и от възрастта му/й. Вероятно въпросният учител е от онези, които вярват, че родителите са небрежни и децата трябва да бъдат държани изкъсо и контролирани, за да имат добро бъдеще. Деца, които не получават достатъчно внимание от страна на своите родители се водят Тип 1 „недостатъчно контролирани”. Такива деца са импулсивни, раздразнителни и твърде лесно реагиращи на заплахи. Отмъстителни са, злопаметни, обвиняват другите и спорят с възрастните и с връстниците си. Те са твърде негативно настроени и дори параноици – смятат, че всички други искат да им сторят нещо лошо. Понякога се оказват прави. Тяхното поведение се превръща в изпълняващо се предсказание, защото те стават все по-злонамерени и обсебени от параноя и другите са склонни да ги обвиняват в прегрешения дори, когато същите нямат вина. Според такива деца учителите вечно ги обвиняват за неща, които не са сторили.
Мисля, че това е причината учителите да се ядосват, да дърпат уши и да правят неподобаващи неща. От друга страна децата трябва да внимават в клас, да идват в училище, за да се учат, а не единствено, за да „бъдат някъде” докато родителите им са заети през деня. Понякога обаче идват на училище и се държат така сякаш знаят всичко и нямат нужда да се учат. Правят глупости, държат се като невменяеми, груби са към всички – към учители и към съученици.
През повечето време учителите следва да бъдат хората, на които може да се разчита, че във всяка ситуация ще са способни да направят разграничение между добро и лошо и ще могат да променят ситуацията. Обикновено учителят е добър, мил, обичащ и загрижен. Ако даден ден не е в настроение по някаква причина всички мислят лошо за него, но ако едно дете „има лош ден” всички заявяват, че това се дължи на външни причини, свръзани с родителите му или учителите му.
Използването на насилие не е приемливо за учители. Насилието има много различни значения. Няма човек, учител на този свят, който да разчита единствено на своето добро отношение и желание за разбирателство, когато атмосферата в класната стая е напрегната.
Смятам, че много агресивните учители (като този представен в този случай) трябва да посещават курсове за справяне с гнева, за да се преборят със състоянието си.

Date: 19.03.2012

Posted by: GKOLFIE GAVRILIADI
Type of school: Gymnasioum
Country: Greece

Според дефиницията на Олвеус, насилието е свързано с дисбаланс на власт или сила. Този дисбаланс е очевидно наличен между учители и ученици. Поради това, в случаите, когато учител се възползва от своите преимущества по отношение на властта си, с цел да укрепи позициите си в клас, ще го считаме за насилник.
За съжаление подобен маниер на обучение се среща и в нашата страна, въпреки че е считан за остарял и получава остри критики. Някои учители не могат да се преборат за уважението на своите ученици и прилагат наказания, за да се наложат.
Причините за наличието на този феномен в Гърция се коренят в липсата на адекватно обучение за учителите, липса на оценки за учителите (макар, че по темата има много конфликти), липсата на психологическа подкрепа в училищата и бюрокрацията в обществения сектор.
В описания български случай са приложени множество мерки, което е позитивен факт, защото подобно поведение от страна на учител често бива прикривано от директорите по ред причини. Колегите от България полагат усилия да разговарят с въпросния учител и да го защитят. От друга страна комуникацията между родителите и учителя е много трудна и в много случаи може да постигне единствено взаимно прехвърляне на отговорността, което е много често срещано.
Въпреки приложените формални и неформални мерки обаче, желаният ефект изненадващо не е постигнат. Учителят няма никакво намерение да промени своето поведение и това предизвиква реакция от страна на учениците. Трудно е за някой, който е възприел неправилен маниер на обучение и го е прилагал с години, изведнъж да се промени. Може би реакцията на училищната общност е малко закъсняла.
Този учител се представя и за жертва. Това не е странно като се има предвид факта, че той упражнява професия, за която не е подходящ, поради което не получава уважението на публиката. Въпреки че самия той е отговорен за това, не можем да пренебрегнем факта, че той също страда и се нуждае от психологическа подкрепа. Трябва да се прави оценка на всеки нов учител с цел да бъде гарантирана неговата способност да обучава и да работи с деца. Не е толкова лошо да приемем факта, че не сме способни да упражняваме каквато и да било професия.
Също така, тъй като всички се стараем да промоцираме алтернативни методи за обучение, всички учители би следвало да бъдат адекватно обучавани. Освен това, в началото на учебната година би било полезно да се предприемат действия, които насърчават и подобряват отношенията в класа, като например комуникационни игри между децата и учителите и сключване на т.нар. „социален договор” между всеки учител и учениците в класа – изготвен и подписан от двете страни, а не спуснат готов такъв.

I Am Not Scared Project
Copyright 2024 - This project has been funded with support from the European Commission

Webmaster: Pinzani.it