“Лъжливото овчарче – или кой е насилникът в случая?”

• Indirect bullying

• Non-especific

Събитието започва един месец след началото на учебната година.
Главните участници в него са по-голямата част от един клас и ученик А.
Ученикът А в училището представя себе си като жертва на физическа разправа! Доказателства за това няма. Класният ръководител разговаря по този повод с класа, но не открива никаква причина за натрапчивата мисъл на ученика, че към него се проявява физическа агресия. Ученикът споделя, че се чувства преследван и постоянно се страхува! Дори в него е открито и джобно ножче, с което уж щял да се защитава, ако някой го нападне. Съучениците му приемат този факт със смях и дори вече проявяват безразличие към него.
Описание на конкретен случай: Родител на ученика е на среща с класния ръководител в училище. Преди да се проведе срещата-разговор остават още 10 мин до биенето на поредния звънец. Класът е в час по математика, когато родителят пристига в училище и потърсва класния ръководител. В момента на срещата родителя получава обаждане от сина си, че се крие в магазин, намиращ се в близост до училището и ме го преследват и „дебнат с ножове” (по неговите думи) съучениците му. Но цитираните имена в момента са в училище! Опитът на ученика да покаже на всички, че е жертва на насилие е неуспешен! Въпреки, че много точно е избрал момента за това!
Съучениците на А отначало проявяват разбиране и желание за интеграция на А, но впоследствие се убеждават, че той не желае да бъде част от групата и се отказват. Отношението към А включва словестни атаки и подигравки.
Времевия период в рамките на който се развива действието е една учебна година.

След като всички опити на директор, учители и психолог специалист да помогнат на момчето да преодолее своите неоснователни страхове и да се интегрира в класа без повече конфликти се оказват неуспешни, ученикът е предложен на съвет от класния ръководител за преместване в друго учебно заведение поради допуснати неизвинени отсъствия и според правилника е изключен професионалната гимназия след единодушно решение на педагогическия съвет.

Представеният от училището случай е особен, поради факта че така наречената жертва всъщност тероризира своите съученици и учителите и съответно извършва действия, които по всякакъв начин го отчуждават от всички останали и усложняват положението и интеграцията му в училище. От там и преките ефекти върху ученика А – той е изключен и то поради тривиална причина – твърде много натрупани неизвинени отсъствия. С цялото си поведение А показва, че не желае да бъде част от групата на своя клас и постига изолацията си и негативното отношение на всички останали. Неминуемо страдат и резултатите му, защото той е твърде зает със своите фобии и мании за преследване и прекарва твърде много време извън часовете.
По отношение на така наречените насилници, неговите съученици, за тях последствията се изразяват най-вече в напрегната и изнервена обстановка в класа и затруднен учебен процес, заради затормозяване. Това се дължи на непрекъснатите и неоснователни оплаквания на А и на съчувствието и съдействието, което той получава от учителите без да го е заслужил и без да му е необходимо.
Последствия за учителите, ръководството и целия екип на училището няма, защото те полагат всички необходими усилия и осигуряват нужната подкрепа както на „жертвата” А, така и на неговите родителите, а учителите, които общуват ежедневно с А са винаги на негово разположение за разговор, изслушване и съдействие. Направили са всичко, което се очаква в подобна ситуация, но и са достигнали до момента, в който следва да вземат ефективно решение, за да не застрашат резултатите на останалите ученици и да гарантират успешното постигане на целите на институтцията.
Сериозни интеграционни проблеми са избегнати. Това, до което се достига е тотално изключване на А, който дори е преместен в друго учебно заведение. Интегритетът на училището и отношенията в него са запазени.
Интересен е опитът, който съучениците на А натрупват в опитите да го приобщят и разберат. Този случай със сигурност е подобрил тяхната емоционална интелигентност и им е разкрил нови измерения на човешките отношения, които не са си представяли до момента. Това е оказало положително въздействие върху тяхната самооценка и допълнително е сплотило класа. В опитите си да го направят част от групата, съучениците на А са се показали като активни граждани, които осъзнават своите отговорности към обучаващата ги институция и обществото като цяло. За съжаление самият А е демонстрирал асоциално поведение и се самоотлъчил.

Жертвата: предизвиква агресивно поведение то страна на съучениците с поведението си; опитва се да дистанцира от остналите; чувства самия себе си като по-различен; демонстрира близостта си с учителите и това дразни класа; С течение на времето насочва вниманието на всички учители към себе си, като буквално ги „преследва” в междучасията и настоява да си поговорят с него. Това засилва негативното отношение на съучениците му към него. Чувства се неспокоен, несигурен, уязвим и споделя това с нас.
Харесва му ролята на жертвата!!!

В началото на учебната година учениците от класа се опитват да го приемат и дори, чувствайки неговата слабост, да го покровителстват, да му помагат, проявяват многократно съчувствие. Но постепенно разбират, че той не желае тяхната помощ и предпочита ролята на жертвата, която той владее почти до съвършенство. Опитите на всички от класа да го приобщят към колектива са неуспешни. Просто той не желае това!

Учениците осъзнават ясно случващото се и спират да му обръщат внимание! Но, на него това не му харесва. Той желае отново да бъде жертва и търси някой, който да го защитава, да го пази (а всъщност няма от какво да бъде защитаван!!!)

Голяма част от учителите, които му преподават знаят за случващото се и се опитват да помогнат като откликват на постоянните му молби – „да си поговорим с него” в междучасията. Но това не му е достатъчно. Ученикът измисля нова стратегия: Представя себе си като жертва на физическа разправа! Доказателства за това, разбира се, няма. Класния ръководител разговаря по този повод с класа, но не открива никаква причина за натрапчивата мисъл на ученика, че към него се проявява физическа агресия. Ученикът споделя, че се чувства преследван и постоянно се страхува! Дори в него е открито и джобно ножче, с което уж щял да се защитава, ако някой го нападне. Съучениците ву приемат този факт със смях и дори вече проявяват безразличие към него.

Според директора на училището, който знае от началото на учебната година за проблема – „Този ученик вече не е жертва, той е агресор” (цитирам дословно), създава агресия и умело подклажда напрежението в класа. А там положението вече е доста нервно. Учениците са изнервени, превъзбудени, на всички им е омръзнало постоянното мрънкане и оплакване на съученика им. Дразни ги и това, че учителите му разрешават, когато се почувства зле, да излиза от час или да си тръгва по-рано от училище. Според тях, не е честно той да ползва тези привилегии.

Родителите: Родителите са информирани от самото начало за проблемите в училище, но не желаят да приемат истината за случващото се. Момчето успява да манипулира и тях. Те приемат, че синът им е жертва на агресивно поведение и трябва да бъде защитен и предпазен (но, от кого или от какво???) По настояване на класния ръководител те провеждат среща с психолог, който се опитва да помогне, но резултатите не са големи. По-скоро родителите целят да докажат, че всичко със сина им е нормално и той е жертва, въпреки, че в някои разговори признават, че не приемат неговото поведение и обещават да разговорят с него.

Първи вариант
Ако педагогическият съветник е уведомен за случая е необходимо да извърши следното:
- провеждане на разширено интервю с ученика
- провеждане на разширено интервю с родителите, с цел събиране на повече информация за: поведението на ученика извън училище; ранното детство; прекарани минали и настоящи заболявания и други подробности, които да подпомогнат играждането на хипотеза за функцията на предизвикателното поведение.
- разясняване на родителите на формите и функцията на предизвикателното поведение - по принцип – да получи или да избегне нещо.
- получаване на информирано съгласие от родителите за понататъшна работа на съветника с детето, за установяване на функцията на това поведение и определяне на социално приемливи алтернативи.
-работа с ученика по АВС модела за справяне с предизвикателни поведения. /1. Регистриране на случая. 2. Сформиране на екип – класен ръководител, родител или значим възрастен, педагогически съветник и приятел на детето. 3. Функционална оценка - какво отключва това поведение и какво го поддържа?/
- ако при диагностиката се окаже,че се касае за някакъв вид разстройство, родителите се насочват към психиатър/клиничен психолог за уточняване на диагноза и лечение.
- информиране на учителите, от които ученика иска внимание за функцията на поведението му и информиране за възможните алтернативни отговори, които не поддържат предизвикателното поведение.
Забележка: Ако родителите откажат да сътрудничат или да заведат ученика на лекар, педагогическият съветник информира директора на училището, който от своя страна писмено уведомява и търси съдействие от Отдел «Закрила на детето». Описва конкретните прояви, неглижирането на проблема от страна на родителите и че съществува риск за психичното и физическо здраве на ученика.
Втори вариант
Ако педагогическият съветик не е информиран за случая, то това по всяка вероятност би станало преди провеждането на заседанието на Педагогическия съвет.
В този случай преди Педагогическият съвет е необходимо съветника да информира ръководството на училището, че е необходимо писмено да бъде уведомен ОЗД за случая и поканен техен представител да присъства и изкаже мнението на отдела по този казус.

В този конкретен случай лицата вземащи решения за наказание на ученика са класния ръководител с предложението пред Педагогическия съвет за налагане на наказание и самия Педагогически съвет, който решава това.
Гледната точка на класния ръководител се обосновава с това, че той е убеден в оказването на психическо насилие от страна на ученика върху целия клас и нежеланието на родителите да признаят проблема, с което те толерират поведението на сина си и оказват по този начин насилие върху цялата общност. С тези свои убеждения той иска отстраняването на насилника от училището.
Необходимо е при формулирането на предложението за наказание от класния ръководител да бъде вписано и «оказване на психичен тормоз над съученици», освен допуснатите неизвинени отсъствия, със всички аргументи за това. Ако това не бъде направено ученикът и неговите родители няма да бъдат убедени в неправомерността на поведението и биха могли да потърсят правата си по съдебен ред.
Втози случай е необходимо на заседанието на ПС да присъства нарочно поканен представител на ОЗД, който да гарантира, че правата на ученика са защитени и е спазена процедурата за информиране на заинтересованите лица. Чрез този представител ОДЗ би могла да се самосезира по случая, че има наличие на дете в риск.
Вземащия решение е педагогическия съвет, който излушва ученика или негов представител, излушва се и редставител на класа.
Гледната точка на членовете на ПС би могла да се изкаже съвсем хипотетично от това да не се изключват ученици, защото те носят приходи за училището и броят им влияе върху материалното състояние на училището до това да бъде изключен, защото това поведение деморализира общността и би могло да ескалира в директно физическо насилие, както от страна на учениците, така и от страна на « жертвата», защото тя вече носи нож.

Разгледаният случай вероятно може да бъде описан с един единствен израз „авто-булизъм”. Момчето, което се поставя в ролята на жертва няма реални поводи и причини се смята за такава и всъщност само пали крехките и нестабилни мостове, които представляват неговите връзки със заобикалящия го свят и най-вече неговите връстници. Приятна е изненадата, че последните всъщност са се опитали да му дадат шанс, проявявали са съжаление и съчувствие към него, искали са да го приобщят. Представяйки ги неоснователно като насилници „жертвата” сама избира да се изолира и реално тормози всички останали със своите оплаквания, фобии и мании за преследване. Определено на момчето му е необходима специализирана помощ и работа със специалист, защото очевидно успява да убеди и собствените си родители във факта, че е обект на атаки. Макар и да виждат някои странности в поведението му и пукнатини в историите му, родителите са по-склонни да му повярват, отколкото откровено да признаят, че момчето има поведенчески проблеми. Администрацията и учителския колектив упорито се опитват да го разберат, да му помогнат, да са нащрек за всеки признак за агресия спрямо него. Отделят му от почивките и свободното си време, за да разговарят и да се опитат да уловят причината за неговото поведение и евентуален резон зад него. Въпреки упоритата работа и срещите със специалист психолог, „жертвата” продължава да настоява и да държи на позицията, че е тормозен – дори след като го хващат в явна лъжа.
В ситуации като тази е трудно да се каже какво е позволило да се стигне до развилите се събития. Момчето очевидно има проблеми, които биха се проявили във всяка друга образователна институция. Ако не започне да ги разрешава то вероятно ще изпадне в подобна позиция и в новото си училище. От това ще страда единствено той и неговите резултати. Притеснителна е възможността на новото място към него да не се подходи по същия начин и със същите реакции като в сегашното му училище. Ами ако там не търпят мрънкането и оплакванията му? Ами ако там наистина решат да го ступат, за да му покажат, че наистина е аут от групата? Необходима е корекция в поведението му или самоподготовка вкъщи. Важен ще бъде и изборът, който родителите заедно с директора ще направят за трансфера на младежа. От изключително значение ще бъде и признаването на проблема от страна както на детето, така и на родителите му и започването на системна работа с психолог, който да разбере на какво се дължат тези непрекъснати страхове и как да бъдат преодолени успешно.