"I Am Not Scared" Project
Homepage > Case Studies > Document
Case Studies
За мен се грижи баба
• Кога и как започна събитието – учениците са в 7-ми клас през настоящата учебна 2011-2012 година
• Главни участници – момиче А (насилник) и момче съученик Б (жертва)
• Какви действия на насилие бяха извършени
Момичето А е родено от самотна майка, която от 4 години работи в чужбина. За момичето се грижи баба му, която също живее сама. Момичето А е било в 5-ти и 6-ти клас отговорник на класа и представител в Ученическия съвет на училището - активна, инициативна, включва се в разнообразни извънкласни и извънучилищни форми. Тази учебна година е избран друг отговорник. Успехът на момичето се понижава, както и поведението й в междучасията се влошава. Често проявява нетърпимост и грубо отношение към някои съученици и особено към момчето Б, с когото „са отраснали заедно”. Негативното отношение от забележки и обиди постепенно ескалира в заплахи за наказания и саморазправа (физическа). Вербалният тормоз от страна на момичето А, включва и обидни думи за бащата (че е „кьорав”), а момчето Б обижда майката на момичето (че е „курва”).
Момчето Б още от 5-ти клас е с проблемно поведение – невъздържан, със среден успех, ниска мотивация за учебен труд, неустойчиво внимание и неприемливо поведение в часовете и междучасията, системни нарушения на дисциплината и реда. Родителският контрол е занижен - и майката и бащата до настоящата учебна година са работели в чужбина, а за момчето се е грижила бабата. Бабата все пак успява да се справи в общи линии успешно с проблемното поведение на внука си, който завършва 6-ти клас без изпити и само с едно наказание „забележка”. От началото на тази учебна година обаче родителите вече трайно са се върнали в България и докато си търсят работа са решили да вземат в свои ръце възпитанието на сина си. Промяната на ситуацията в семейството, възрастовите промени и променените взаимоотношения влияят на поведението на ученика, което често излиза от нормата и се превръща в тормоз на съученици, близки и родственици. Само за два месеца са регистрирани в дневника на класа 11 забележки и 4 неизвинени отсъствия - в пъти повече от изминалите две учебни години.
Майката и бащата са известени с писмо от класния ръководител за настъпилите промени, като се поканват на разговор. Момчето в същото време се оплаква на родителите си от съученичката си А, че го обижда и тормози и че е наказан, заради нея „да мете”. Всъщност такова наказание няма още, но ученикът има предупреждение от класния ръководител и педагогическият съветник за наказание „забележка”, в резултат на „системно нарушаване на дисциплината в часовете и обидно поведение и отношение към преподаватели”.
Родителите на Б решават, че има негативно отношение към техния син и след заплашителен разговор по GSM с класния ръководител се явяват при Директора, настроени агресивно нападателно и се провежда среща с участието на Директор, класен ръководител, ученици А и Б, педагогически съветник, представители на Ученическия съвет в училището. Ситуацията е изяснена, обсъдени са възможните решения и настъпва примирие. Следващите седмици се установява, че тормозът е приключил.
• Времеви период – 2 месеца.
Когато първоначално научават за проблема от своя син, представящ своята версия за A и от писмото на класния ръководител, родителите на Б решават, че има негативно отношение към техния син и първоначално са настроени агресивно нападателно. Все пак те се явяват на среща с участието на Директор, класен ръководител, ученици А и Б, педагогически съветник, представители на Ученическия съвет в училището. Благодарение на тази среща ситуацията е изяснена, обсъдени са възможните решения и настъпва примирие. Следващите седмици се установява, че тормозът е приключил, т.е. взетите в този конкретен случай мерки са сработили.
ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА НАСИЛИЕТО ВЪРХУ:
1. УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС: поява на напрежение, защото жертвата и насилникът са в постоянен психологически конфликт; липсва концентрация, особено при преките участници в конфликта, мислите им са насочени единствено към случващото се и последствията, липсва мотивация и желание за учене. Специално за момчето конфликтът представлява голяма пречка за учебния процес, той пропуска повече учебни занятия и получава множество забележки. Влизането в ролята на насилница вреди на учението и на А, която вече не е отговорник на класа.
2. МОТИВАЦИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ: Намалява желанието за постигане на успехи – и двамата, жертва и насилник, не виждат смисъл от залягането над учебниците, а насочват време и усилия в измисляне на обиди, нападки и контрадействия. Насилието действа демотивиращо за преките участници. Те изпитват без безпокойство. Свидетелите не са особено повлияни. Те се дистанцират от случая и изолират двамата участници в спора.
3. ПОСТИЖЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ: Намаляват, защото намалява и желанието за работа. Насилник и жертва са поставени в проблемна ситуация, която застрашава развитието на техните успехи. От психологическа гледна точка те са изправени пред дилемата да правят големи крачки, скокове в своето развитие без подкрепата на най-близките си (в случая това е момичето и работещата в чужбина майка) или да се пригодят към променения си социален статус (това е момчето, чиито родители се завръщат от чужбина и поемат грижите за него).
4. УСЕЩАНЕ ЗА СИГУРНОСТ: В тази ситуация и двамата са се чувствали несигурни – в правилността на действията и атаките/контраатаките си, в действията на възрастните (родители, класни, директорка). Момчето е било тормозено реално от стара приятелка. Можем да разпознаем в нейните действия ревност и завист поради факта, че неговите родители са се прибрали и са застанали зад него. На нея й липсва майчината грижа в толкова важен период на израстване. Тяхната социална равнопоставеност вече не е налице и затова се появява конфликт – тя напада, за да обезсмисли и омаловажи присъствието на родителите на момчето, а той отговаря, за да защити тях и себе си и да не позволи на момиче да го прави на маймуна и да го обижда.
5. ИНТЕГРАЦИЯТА В УЧЕБНАТА СРЕДА: Проявява се отхвърляне от останалите и дистанция между жертва, насилница и свидетели. Свидетелите не желаят сближаване. Конфликтът се разглежда като разрив между деца, които са израснали заедно и са били близки до този момент. Те трудно се приобщават към ученическия колектив, който иначе е изключително сплотен и единомислещ, особено по отношение на маниерите на комуникация и разрешаване на проблеми. Двамата – жертва и насилница – ще се сблъскат със затруднения в интеграцията, поради намаляване общуването с връстниците и създаване на проблеми в училище. Очевидно е, че от психологическа гледна точка на момичето му е много тежко – тя губи лидерски позиции в класа, губи приятел, защото не може да му прости факта, че вече може да разчита на своите родители и съответно има по-малка нужда от нейната компания и подкрепа. Тя възприема поведение, което е изначално нетипично за нея – т.е. процесите на съзряване, през които минава са доста тежки. Фактът, че изпитва угризения, показва, че тя е наясно колко нередно се държи.
Причини за настъпването на агресивното действие:
•Промяната в ситуацията в семейството: Родителите са се върнали и момчето Б се чувства по-защитен, но е и по-неспокоен (как ще се промени ежедневието му и какви ще са последиците от забележките училището). Бабата се пак е прикривала някои сведения за проблемното поведение в училище.
•Промяната в отношението на момичето А към него и обидни думи, отправени към външния вид на бащата (който е с едно око и тя го е нарекла „кьорав”), което Б не е споделил с никого до срещата.
•От каква помощ се нуждае и от кого?
Индивидуална работа с педагогическия съветник и включване в група по интереси.
•Мотивация: Да изяви влиянието си в групата (класа) и превъзходството си над момчето Б на всяка цена.
•Защо е избрал/а конкретна жертва? Добре го познава („отраснали са от деца”), а и той е с неуравновесено поведение, слаб самоконтрол (без задръжки).
•Угризения – да, изпитва такива.
•Осъзнаване на случващото се: всички ученици са станали свидетели на случилото се и не оправдават и двамата ученика
•Предположение за причините: учениците от класа смятат, че причините са безконтролното поведение на момчето и факта, че момичето е отглеждано от самотен родител.
•Как са постъпили и защо: Класът като цяло е задружен и с добър успех. Винаги, когато се създаде конфликтна ситуация, те я обсъждат открито по между си, споделят собственото си мнение и по този начин потушават пораждащата се агресия.
•В конкретната ситуация учителите са били информирани от директорката и педагогическия съветник и са осъзнавали случващото се между двете деца.
•Те не са предприели някакви конкретни действия, защото директорката, класният ръководител и педагогическия съветник, благодарение на готовността за съдействие, която в крайна сметка възприемат родителите на децата, разрешават успешно и спокойно ситуацията.
•Подкрепа от страна на други учители или училищния директор – реално бидейки „другите учители” те са готови да предоставят своята подкрепа на пряко ангажираните с двете деца лица, както и на самата директорка.
•Осъзнаване на случващото се. Спокойно проучва всички гледни точки и цялата информация по случая.
•В отговор на случилото се, Директорката проведе среща с всички участници и засегнати
•Какво според него/нея е необходимо за подобряване на ситуацията – по принцип ситуацията в този клас, а и в училището като цяло е спокойна, а децата дискутират своите проблеми и ги решават разумно. Реакцията на директорката да събере всички засегнати и да проведе дискусия, както и да насочи децата към индивидуална работа с училищния педагог се счита за правилна и достатъчна. Участието на училището в проекта смао по себе си говори за готовност и желание за възприемане в практиката на успешни модели на интервенция и превенция.
•Дали са забелязали какво се случва? Не са имали достатъчно наблюдения и информираност до срещата. Приемат за необходимо да се консултират редовно.
•Дали някой ги е информирал и кой е бил това: родителите са информирани от класния ръководител по начина определен в Правилника за дейността на училището.
•Дали са имали възможност да променят ситуацията и как: След уведомяването на родителите те се явиха на разговор в училището и по този начин помогнаха да се разреши положително създалата се ситуация на напрежение между ученикът и ученичката.
•Педагогическият съветник не е знаела за тормоза до момента на срещата. От предходните години е имала наблюдения за проявите на невъздържаност на момчето.
•Как би могла да се подобри комуникацията и взаимодействието - комуникацията и взаимодействието могат да се подобрят само чрез по-чести срещи на родителите с класния ръководител, педагогическия съветник и учениците.
Обстановката в страната, безработицата, липсата на адекватни предложения за работа от страна на местните бюра по труда са причина младите семейства да оставят децата си на грижите на възрастните баби и дядовци и да заминат да работят в чужбина.Децата са в крехка възраст, лесно податливи на различни влияния и бабите не са в състояние да ги контролират.Животът е труден, а в район като северозападна България е още по-труден.Ние учителите не сме достатъчен фактор за да разрешаваме такива ситуации.
Но, в нашия случай ние се справихме успешно със създалата се ситуация с помощта на родителите и бързите и адекватни действия на Директорката на училището, педагогическият съветник и класният ръководител.
Препоръката ни към всички, които са попаднали в такива ситуации е да търсят помощ от родителите- те са неизменният елемент от процеса на обучение и възпитание.
Comments about this Case Study
Date: 19.03.2012
Posted by: A Lowe
Type of school: Secondary
Country: England
Изглежда, че интервенцията от страна на класния ръководител е довела до активизирането на училищната управа. Смятам, че без подкрепата на ръководството, родителите на момчето не биха взели на сериозно думите на класния ръководител. Включването на директора е направило ситуацията по-сериозна и е накарала всички да действат. Процедурата в това училище е почти идентична със стратегиите, които прилагаме в нашето училище. Ние бихме продължили следенето на поведението на учениците с цел да следим проблемите, с които са се сблъскали да не окажат негативно влияние върху техните оценки. Бихме задействали и позитивен менторинг както за жертвата, така и за насилника, за да останат съсредоточени и да общуват ежеседмично с някой неутрален. До момче Б може да се изпрати писмо със съобщение, че ако не посещава часовете ще бъде санкциониран. Освен това ние имаме точкова система за посещаване на часовете. Този случай показва, че срещи лице в лице есто са по-ефективни от телефонни разговори и за целта в бъдеще аз бих оргализирал повече срещи с родителите на жертвата и на агресора.
Date: 19.03.2012
Posted by: Theodor Sirbuletu
Type of school: Vocational School, Vasile Pavelcu School Group of Iaşi
Country: ROMANIA
Според мен тази ситуация представлява директно насилие, предизвикано от гнева на момиче А спрямо момче Б. Това е типичен случай на ревност между приятели, които са се намирали в сходно положение до определен момент и след интервенцията в живота на момчето (завръщането на неговите родители) всичко се е променило и момичето се чувства предадено. Обикновено семейства, които имат усещането, че не могат да се издържат предприемат някакви действия: родителите в такива семейства или заминават в чужбина, където работят за по-високи заплати иоставят децата с баби и дядовци или се хващат на втора работа и отново нямат никакво време за децата.
Насилието сред децата е сценарий за проблеми в тяхното бъдеще. Във всяко училище и общество могат да се открият сходни ситуации и занемаряване на деца. За съжаление в нашата страна няма система за справяне с подобни случаи и родителите не могат да бъдат принудени да променят начина си на мислене. Ако ми се наложи някога да работя по подобен проблем бих помолил специалисти да ме преведат през сложния процес на интеграция. Очевидно е, че част от насилието може да бъде избягната и е добре да има експерти, които да могат да помогнат за целта.
Важно е да сме наясно със спецификите на подобни ситуации, защото те ни учат как да се справяме с такива проблеми и с емоциите, които те генерират.
Като стратегия за борба с насилието в училищата бих предложил всяко дете да си води дневник, в който да описва трудностите, през които преминава, както и какво точно се е случаило. Училищният съветник може да насърчава децата да попълват въпросници за насилието.
Разглежданите случаи стават от тежък по-тежък с всеки следващ. Всичко, което до момента сме смятали, че знаем за насилието, се променя и приема друга форма, която не пасва на старите ни представи. Поради това терапевти и консултанти трябва да разработят нови програми за децата и да ги учат на ценности и ненасилие.
I Am Not Scared Project
Copyright 2024 - This project has been funded with support from the European Commission
Webmaster: Pinzani.it