"I Am Not Scared" Project
Homepage > Case Studies > Document
Case Studies
Случай на хидроцефалия
Събитието започва, когато жертвата е в VІІІ-ми клас
Главни участници – момче А (жертва) и група съученици (насилници)
Момчето А е родено със състояние хидроцефалит (задържане на течност в мозъка). Поради това главата на А е малко по-голяма от нормалното. До 7ми клас включително никой не обръща внимание на това състояние, но с началото на 8ми клас две момчета от класа започват да наричат А „Франкенщайн”, „идиот”, „марсианец”, „деформирана глава” и други подобни.
Момчето решава да обясни защо главата му е по-голяма (знанието би трябвало да е сила, нали така). А учи в клас състоящ се от деца със забавено развитие. Та А обяснява какво представлява хидроцефалита, обаче вместо постигане желания резултат, тормозът става още по-лош. Към дразненето и обидните реплики се добавя и „воден мозък”. Освен всички останали, А го тормози и едно дебело момче. Родителите на А знаят за отношението към техния син и бащата, с присъщия му хумор, съветва А, следващия път, когато дебелото момче го обиди, да го попита „Кой ти шие панталоните? Който прави палатки?” За съжаление реакцията на дебелото момче е „Не, защо? На теб той ли ти шие шапките?”
Освен вербалния тормоз А го блъскат, бутат, изолират, удрят.
А споделя с родителите си, че атмосферата в класа е непоносима за него и ги моли да му помогнат за да спре тормоза над него.
Времеви период – в рамките на една учебна година
Още на следващия ден след като разбира за проявата на насилие от класния ръководител, директорът на училището организира и провежда срещи с родителите на момчетата /това проявило агресия и това което е обект на тормоза/. Анализът на този случай както и предходни прояви на агресивно поведение ясно показват на училищното ръководство, че трябва в кратко време да се формират училищни политики за справяне с насилието и агресията в училище. Според директора тези политики трябва да се насочат към създаване на действащ модел за превенция на агресията и приобщаване към училищната среда, включващ:
1. Диагностика на психоклимата в класовете, чрез проучване на индивидуалните особености на учениците.
2. Определяне на учениците от целевата група, трудно адаптиращи се към училищната среда и учениците, склонни към агресия.
3. Сформиране на клуб „Толерантност” – от ученици, склонни към агресивно поведение, които търсят своето място в групата с неподходящи средства - физически нападки, словесни оскърбления, раздразнителност; сформиране на клуб „Доверие” – от ученици, които имат проблеми в адаптацията и в общуването или са жертва на психическо и физическо насилие.
4. Целенасочена работа на психолога на училището, класни ръководители и външни специалисти с учениците от двата формирани клуба.
След разговор с психолога на училището, класният ръководител и учителите достигат до извода, че при децата – насилници, насилието е модел за успех и то им доставя удовлетворение и затова трябва да се замени с нещо друго. В резултат от груповата сесия с психолога на училището, взаимно се достигна до изработването на една „Система от превенция на развитието на конфликта”, която се изразява в:
• изработване на ясни и положително формулирани правила.
• ясни и последователни награди и последствия; систематично, ясно, успешно, уместно и въвличащо обучение в самообладание и навици за мирно решаване на проблеми.
• климатът в клас да се характеризира с уважение.
• обкръжаващата среда да е привлекателна, интересна и съхраняваща.
• да се регистрират рано признаците на конфликта. Да се решават на ниско ниво, когато са по-леки.
Въздействие на случая по отношение на:
- учебен процес – за повечето ученици, волни и неволни свидетели на насилието, учебният процес не е претърпял някаква промяна. Затруднено е било обучението на жертвата. Насилникът така или иначе не е залагал на своите знания и умения, за да се домогва до лидерска позиция в класа. След като е установил, че учението не е сред най-силните му страни, той не му е обръщал толкова голямо внимание. След разкриването на случая учителите и целия екип в училището ще се сблъскат с необходимостта от промяна и допълване на възпитателните подходи използвани в училището. В дългосрочен план това ще доведе до подобрени условия и среда за обучение и съответно повишени резултати сред децата;
- мотивацията и постиженията на учениците – мотивацията за участие в учебния процес на насилникът и свидетелите не се променя в краткосрочен план. Вероятно, след сериозна работа с училищния психолог, агресорът ще подобри резултатите си и ще насочи енергията си към по-продуктивни занимания. Мотивацията и резултатите на жертвата А са занижени по време на агресията, но с работа с психолога и с подкрепата на учители, съученици и родителите вкъщи, ще се възстановят към нормално състояние;
- случаите на агресия винаги влияят на вътреучилищната интеграция – те разграничават децата, поставят ги в роли, които не би следвало да са им привични, изискват от тях да заемат позиция и отново да се разделят на лагери; учителите и директора, заедно с психолога и класните ръководители трябва да заемат позиция и да подкрепят по определен начин жертви и насилници – всичко това в краткосрочен план действа разделящо, антиинтеграционно. Предприемането на действията по превенция и туширане на случаите на насилие обаче ще подобри вътреучилищната интеграция в дългосрочен план и ще постави всички – деца и възрастни от едната страна на барикадата – не на насилието, съществуват много други методи за себеизява и самодоказване. Подобряват се шансовете за успешна интеграция не само на конкретната жертва в този случай, но и на всички застрашени от някакъв тип изключване;
- прилагането на предложените и съгласувани от директор, психолог и учители подходи за превенция и справяне със ситуации на насилие ще гарантират възстановяването на баланса на права и задължения в училището и съответно ще подпомогнат развитието на чувството и стремежа към активно гражданство у децата;
- качествата на училищната среда, които са преминали през определени сътресения по време на периода на насилие и тормоз, ще бъдат възстановени. Отнетото усещане за сигурност и част от групата ще бъде възстановено и нямаме предвид единствено при жертвата – несигурен относно своите позиции ежедневно се чувства и насилникът, а свидетелите не предприемат никакви действия, защото не са безпристрастни – те много лесно разпознават в себе си потенциална жертва (и затова трябва да си кротуват) или насилник (което, заради наличието на работеща съвест, ги засрамва – и отново трябва да мълчат и безучастно да удовлетворяват собствените прикрити насилнически наклонности).
А предполага, че причините за настъпването на агресивното действие на повечето му съученици са стремежът за лидерство в класа на двама от тях. А смята, че основна причина за насилието и агресията над него е съперничеството между двете момчета и желанието им упорито да се стремят да се разграничат от околните чрез противопоставяне и агресивно поведение. Според А и двамата имат желание да привличат вниманието върху себе си и се мъчат да уронят достойнството му и по този начин да покажат превъзходство.
А споделя с родителите си за атмосферата в класа и за отношението на съучениците му към него. Той дори смята, че съветът, който баща му му е дал е утежнил още повече ситуацията и го обвинява, че вместо да му помогне, му е навредил още повече.
След разговора с родителите си, А споделя с психолога на училището за проблема си.
А осъзнава, че се нуждае от помощ и закрила от родителите си или от някой авторитетен възрастен.
Мотивацията на насилника е да бъде лидер в класа и всички да се съобразяват с него, да внимават в неговите дейст¬вия и да мислят само за него. Тъй като очевидно той няма необходимите качества да бъде водач и лидер в класа и вижда в лицето на другия си съученик същите стремежи, реагира подигравателно към А и по този начин принуждава и жертвата и другите ученици в класа да се страхуват. Това агресивно поведение се отразява и на останалите ученици и те донякъде се чувстват съпричастни с действията на насилника.
Насилникът е избрал конкретната жертва, тъй като А е несигурен, чувствителен, кротък. Желанието му да навреди и унижи А се засилило още повече от факта, че А обяснил „по научному” защо и от какво е болен и в какво точно се състои заболяването му. Насилникът възприема поведението му като провокативно и това предизвиква у него неодобрение и го дразни.
Насилникът не изпитва угризения от това, което причинява на А и от поведението си. Представата му за себе си включва прилагателни като енергичен, уверен, силен, честен и реалистичен. За да избегне поемането на отговорност за собственото си поведение, насилникът на моменти беше склонен да обвини другите. Той изтъква редица причини, с които рационализира и омаловажава постъпката си.
Останалите ученици от класа, след разговора с психолога на училището, осъзнават случващото се. Някои от тях смятат, че причините за насилието и агресията над А се коренят в желанието за превъзходство над всички на единия от лидерите в класа. Избирайки „по-слабия”, несигурен, предпазлив, чувствителен, тих и кротък А за своя жертва, той доминира над него и по този начин „изпъква” в очите на останалите. Той често е инициатор и изпълнител на подигравките и понякога кани другите да се присъединят. Той е един вид лидер, който измисля нови начини за издевателство. Той не е много уверен в себе си, обича да командва; мисли си, че знае всичко, лесно избухва.
Някои от учениците смятат, че агресията над А се засилва и поради т.н. помощник на лидера – помага с цел да получи одобрението му, присъединява се към тормоза, когато вече е започнал. Някои път откриха в себе си подкрепящи мъчителя – винаги присъстват, дори да не се намесват активно; присмиват се на жертвата, окуражават мъчителя, приканват другите да се забавляват. От друга страна останалите често го виждат като рязък, склонен към спорове, оскърбителен, догматичен, с нисък фрустрационен толеранс, лесен за провокиране, безчувствен и груб.
Някои от учениците смятат, че насилникът е жаден за власт и надмощие, обича да командва и да държи другите в подчинение.
Учителите научават за поведението на насилника от класния ръководител на А. Често те не признават, че даден ученик проявява агресивно певедение, защото не го осъзнават. Смятат, че в училище няма агресия, защото представата им за нея е убиването, биенето и войната – неща, които учениците им не правят. Класният ръководител разказва за проявите на повечето ученици от класа – вербалната агресия, свързана с опити за унижаване, оскърбяване, чрез подигравателни изрази, викове и подвиквания и други говорни прояви.
Учителите осъзнават проблема на А и си дават сметка, че напоследък някои от учениците /насилници/ в този клас не изпълняват общоприетите норми на поведение и искат да удовлетворят собственото си чувство за достойнство чрез физическо и вербално насилие.
След разговор с психолога на училището, класният ръководител и учителите достигат до извода, че при децата – насилници, насилието е модел за успех и то им доставя удовлетворение и затова трябва да се замени с нещо друго.
В резултат от груповата сесия с психолога на училището, взаимно се достигна до изработването на една „Система от превенция на развитието на конфликта”. Тя се изразява в:
• изработване на ясни и положително формулирани правила.
• ясни и последователни награди и последствия; Систематично, ясно, успешно, уместно и въвличащо обучение в самообладание и навици за мирно решаване на проблеми.
• климатът в клас да се характеризира с уважение.
• обкръжаващата среда да е привлекателна, интересна и съхраняваща.
• да се регистрират рано признаците на конфликта. Да се решават на ниско ниво, когато са по-леки.
Директорът на училището разбира за проявата на насилие от класния ръководител. По време на проведения разговор /по инициатива на директора/ присъства и психологът на училището. Дискутират се причините за проявената агресия и възможните решения насочени към преодоляване на проявите на насилие. На следващия ден директорът провежда срещи с родителите на момчетата /това проявило агресия и това което е обект на тормоза/. Анализът на този случай както и предходни прояви на агресивно поведение ясно показват на училищното ръководство, че трябва в кратко време да се формират училищни политики за справяне с насилието и агресията в училище. Според директора тези политики трябва да се насочат към създаване на действащ модел за превенция на агресията и приобщаване към училищната среда, включващ:
1. Диагностика на психоклимата в класовете, чрез проучване на индивидуалните особености на учениците.
2. Определяне на учениците от целевата група, трудно адаптиращи се към училищната среда и учениците, склонни към агресия.
3. Сформиране на клуб „Толерантност” – от ученици, склонни към агресивно поведение, които търсят своето място в групата с неподходящи средства - физически нападки, словесни оскърбления, раздразнителност; сформиране на клуб „Доверие” – от ученици, които имат проблеми в адаптацията и в общуването или са жертва на психическо и физическо насилие.
4. Целенасочена работа на психолога на училището, класни ръководители и външни специалисти с учениците от двата формирани клуба.
Родителите са забелязали какво се случва около А. Последните 1-2 седмици той проявявал тревожност, намаляване или даже загуба на самочувствие. След разговор с А те разбират, че върху него има директна активна вербална агресия. Негов съученик, а понякога и няколко съученици го заплашвали, ругаели, подхвърляли му обидни забележки, упреквали го, унижавали го, подигравали му се, присмивали му се. Загрижени за сина си, те решават да се срещнат с класния ръководител и да поговорят с него, за да научат повече за проблема и най-вече за ученика-насилник.
Бащата на А смята, че начина, който е предложил на сина си да се справи с момчето, което му се подиграва е бил неудачен. Той предполага, че ако е имало възможност да присъства в няколко открити урока в класа на сина му в „Ден на отворените врати” и да се запознае по-отблизо с атмосферата в класа би помогнало повече. Опознавайки училищният живот и начина на общуване между съучениците, той смята, че би му помогнал да даде по-адекватен съвет на А.
Майката на А смята, че са можели да променят ситуацията, ако веднага, след като са забелязали промяната у него, бяха инициирали заедно с класния ръководител неформална среща, в която да участват учениците от класа, родители, представители на Училищното настоятелство, както и на ръководството на училището. Според нея би било добре не само да се постави проблема на дневен ред, но преди всичко да се търсят начини за ефективна превенция на тормоза и насилието в училище. Така, след събеседванията, разиграването на отделни казуси и самостоятелната работа по групи, биха се изработили общи ценности и правила.
Психологът на училището научава за проблема на А от самия него. Разговаря след това с класния ръководител на ученика. Учителката споделя, че е забелязвала понякога ученика-насилник да се държи доминиращо и да демонстрира вътрешното си убеждение, че има право и е над останалите.
Психологът решава да проведе групова работа с целия клас и среща с родителите на ученика - насилник.
Целта на груповата работа с класа е да мотивира учениците да споделят проблемите и чувствата си, да владеят гнева си, да мислят преди да действат и да търсят алтернативни решения на своите проблеми - без конфликти и агресия. Заедно да достигнат до извода, че този начин на взаимодействие може да подобри комуникацията помежду им. Определиха се ясни правила по отношение на тормоза над ученик, например:
а/ няма да вършим издевателства над съучениците си в нашия клас и нашето училище; б/ ще се опитаме да помогнем на учениците, обект на издевателства; в/ ще бъде въпрос на чест да станем приятели с учениците, от които страним. Тези правила могат също така да послужат за отправна точка на дискусии в час за конкретни случаи на брутални прояви и за санкциите, които трябва да се прилагат към учениците, нарушили правилата. Редовно трябва да се предвижда един час за общо обсъждане на поведението на учениците съобразно тези правила. Важно е учителят от своя страна да прибягва систематично до санкции /без враждебност и употреба на сила/ всеки път, когато правилата се нарушават, но и пространно да похвали онези, които ги спазват.
Целта на срещата с родителите на насилника е взаимно да се открият симптомите и причините за всяка проява на агресивно поведение и по възможност моделиране на етично поведение в семейството, училището и на обществени места чрез правилно възпитание и личен пример на възрастните. По време на срещата се взема решение родителите да са по-пълноценна част от училищния живот и като такива е необходимо да са запознати с процесите, протичащи в училището. Включването им в училищния живот ще допринесе за ефективността на дейностите по превенция на насилието, реализирани на училищно ниво.
Директорът на училището е недоволен от организационно-възпитателната работа на класния ръководител, който е трябвало още в самото начало на учебната година да разясни на всички ученици заболяването на ученика и да ги подготви един вид за предстоящите негативни отношения към потърпевшия. При най-малкия сигнал той е трябвало да реагира като се свърже и разговаря с родителите, а също така и с насилника на ученика в негово присъствие. Насилникът е трябвало да съумее да осъзнае своето негативно поведение и да престане да обижда ученика. Ръководството на училището и педагогическият съветник е трябвало да парират подобен негативен развой на случая още от самото начало. Липсата на превантивен подход към случващите се събития се е оказал решаващ в този случай.
Причините и факторите, определящи проявите и агресивното поведение на децата, са сложни и обикновено произхождат от дълбините на социалното напрежение, нестабилната семейна среда, различните очаквания, които възлагаме на момчетата и момичетата, поляризираното материално положение и влиянието на медиите. Ако търсим причините, то е, за да можем да въздействаме и преобърнем тенденциите, набиращи скорост в училищна среда.
Това, което ни изненада приятно, е, че учениците се включиха много активно в ситуационния анализ – бяха откровени, искрени и като че ли с облекчение споделяха за това, което им тежи в отношенията помежду им. Учениците демонстрираха своето силно развито чувство за справедливост. Груповата работа в ситуационния анализ върна на потиснатите и подлаганите на тормоз деца личното достойнство, върна им самочувствието. Радващо е, че всички ученици постепенно започнаха да се изслушват в дискусиите, да зачитат всяко мнение и да осъзнават, че в ситуациите на тормоз няма невинни. Те самите изтъкваха, че в случаите на насилие по-виновни са пасивните наблюдатели, отколкото насилникът.
Всичко в ситуационния анализ сработи и всички действия бяха успешни и резултатни.
Чувството за малоценност на насилника и желанието му да стане лидер в класа е повлияло на избора на жертва – той не се справя с учението и с взаимоотношенията в класа и избира за жертва „призът отличник” - А. Той не се чувства привлекателен, вижда заплаха за лидерството си в лицето на друг негов съученик и решава да обижда и унижава А, който му се вижда желан приятел за околните. Така жертвата става основание за самочувствие на насилника.
Comments about this Case Study
Date: 21.03.2012
Posted by: Antonia Tzokova
Type of school: Specialized school
Country: Bulgaria
Здравейте! Изчетохме много внимателно коментарите относно ситуационния анализ, изпратен от нас.
Действително има разлика между образователните системи на държавите, които участват в този проект. Но смятаме, че именно тези специфики на образователните системи са и в основата на зараждащите се нови идеи и мнения относно разрешаването на конкретни случаи.
Благодарим за ангажираността и отзивчивостта на колегите, коментирали ситуационния анализ представен от нас. Ще използваме техните предложения за разрешаване на конфликти от такова естество в други подобни случаи в нашето училище.
Date: 19.03.2012
Posted by: PANTAZAKOU CHRISTINA
Type of school: SPECIAL EDUCATION SCHOOL
Country: Greece
Този случай е сходен с анализ, в който участвах „Спокойният и агресивният”. Сходствата са в това, че жертвата и насилника и в двете ситуации имат едни и същи характеристики. И в двата случая жертвата е тихо, спокойно и чувствително момче, а насилника екстровертно дете, което иска да бъде лидер, да командва останалите и да държи всичко под контрол.
В българския случай, реакцията на учителите и директора е бърза, а в сътрудничество с психолога е направен план с конкретни стъпки и методология за справяне със ситуацията и избягване на подобни феномени в бъдеще. В случая, който аз разгледах реакцията не бе толкова ясна и методична. Разликите се състоят в образователните системи – в Гърция няма психолози в общообразователните училища, а само в специализираните.
Учителите и родителите са по-близо до учениците и поради това са по-директно въвлечени във феномена насилие. Поради това и биха могли да подкрепят жертвите, да предложат решения, да помогнат на всички участници за преодоляване на проблема. Обучението е много важно и по принцип всички курсове за учители по темата са добре дошли.
От този случай можем да направим извод, че учителите трябва да са подготвени да предприемат действия, когато е нужно да се решават проблеми, както и да разполагат с план за превенция, за да не се сблъскат отново със същата агресия.
Моите препоръки за решаване на подобни случаи са поддържане на близки отношения с всички страни и да се организират събития за повишаване на осведомеността. Всички страни се нуждаят от помощ – или за разберане на ефектите от техните действия (за жертвата и за наблюдателите) или за подкрепяне на жертвата. И двете препоръки се прилагат в моето училище и ефекта от тях е значителен, макар и да не е постигната 100% промяна на поведението на всички уеници. Стратегиите, които се прилагат в училището са конкретни, точни и не се фокусират единствено върху разрешаването на един конкретен случай, а върху превенцията на възникването на подобни ситуации в бъдеще.
Бих желал да получа възможност за включване в курсове, семинари на тема ученическа психология, борба с конфронтацията, консултиране на ученици и справяне с училищното насилие.
Date: 19.03.2012
Posted by: Marta Cortés Pozas
Type of school: Concerted
Country: Spain
Жертвата е физически слаба и несигурна, което я прави лесна цел за агресора. Въпреки, че жертвата се опитва да обясни своето състояние (хидроцефалия) на останалите, но неговата интровертност и ниско самочувствие не му помагат да спре подигравките, които се сипят по негов адрес.
Профилът на насилника, който демонстрира антисоциално поведение, което тормози и притеснява останалите пряко, понякога е свързано с липсата на самочувствие и увереност. Такива деца печелят място в групата единствено чрез насилие и тормоз и привличат другите, наблюдателите. Насилието има смисъл да продължи единствено ако има наблюдатели, които го одобряват или не предприемат нищо от страх да не им се случи същото.
Date: 19.03.2012
Posted by: Maricica Buzescu
Type of school: Psihopedagog
Country: Romania
Като психолог участващ в процеса на обучение съм се сблъсквала с различни случаи на деца със специални потребности. Измисляне на прякори и обидни имена, подигравки се прилагат, както и в този случай, поради неразбиране от страна на агресорите на състоянието на жертвата.
Случаи, които съм наблюдавала включват:
- вербална агресия (моторизиран зеленчук, плужести крака, заекващият луд и прочие).
- физическа агресия (бутане, удряне)
- психологическа агресия (стресиране, изолиране, депресиране, изразяване на съмнения в уменията на детето и прочие)
На първо място има разлика между образователните системи. Случаите, за които говоря са от масови училища. Поради това говорим за нормални или над средното ментални статуси както на жертвата, така и на агресора. Трябва да споменем, че за последните няколко години образователната система в Румъния започна да полага сериозни усилия за интегриране на децата със специфични потребности в групата. Този процес е съпроводен от образователни проекти, като например модифицирана програма за обучение, проекти за превенция на конфликтите и агресията между децата, консултиране на групи или индивидуално за ученици, родители и учителите, предлагано от психиатър или психотерапевт от Колежа за психиатри в Румъния. Лицата, които са участвали в случаи на насилие могат да се обадят в регионалния център за подпомагане на образованието, който разполага със специалисти по темата. Психологът, който поеме случая е този, който формира екип за интервенция (родители, ученици, учители, друг училищен психолог). Друга важна роля играят интервенциите с помощ от партньори от други училища, които имат опит в подобни ситуации. Използването на външен психолог е рядкост поради финансови причини.
В Румъния доста специално е положението на децата от ромски произход. С цел да се съобразим с културните различия, прилагаме обучения от психолози от ромски произход, които обясняват особеностите на някои от между-етническите конфликти.
В подобна ситуация жертвата първо следва да се обърне към психиатър и след това към родителите и властите. Спазването на фундаменталния принцип на личната тайна позволява директорът и учителите да бъдат внимателно уведомени. Училищният психолог е този, който формира екип и предоставя напътствия за учителите и родителите по отношение на начина, по който те биха могли да бъдат най-полезни за разрешаване на ситуацията. По този начин всички се превръщат в партньори за разрешаването на случая.
Какво можем да научим от описания случай:
- насилието сред децата би могло да се зароди поради различията между тях: предрасъдъци, неравнопоставеност
- трудно се приемат различията
- децата, както и всички останали, имат нужда да бъдат лидери, герои, да изпъкнат, да бъдат оценени. Често обучението у дома или в обществото не е организирано около автентични ценности (взаимно уважение, морал, духовност, помощ и общуване, разбиране на нуждите и различните състояния на човека до нас)
- трябва да помагаме на децата да възприемат автентичните ценности и положителните интереси
- важно е да покажем на децата техните силни и слаби страни, техните качества и недостатъци, за да разберат, че никой не е съвършен
- да им помогнем да поправят самооценката си
- да намерят алтернативни дейности, чрез които по-добре да се самоопределят според интересите, отношенията и ценностите си
- да се използват възможностите, предложени от отношенията и комуникацията в семейството, с приятелите и със съучениците
- да определим границите, в които се простираме като обучители (учители, психиатри, родители) в справянето с подобни случаи и необходимостта от използване на външна подкрепа.
За да разреша подобна ситуация бих се намесила по следния начин: като училищен психолог бих използвала специфични инструменти от сорта на план за консултиране и ситуационен анализ, но също така и план за интервенция.
План за консултиране (модел)
Име и фамилия на ученика:
Възраст:………………….Клас:…………..Училище:…………………….
Случай:……………….
Класификация на проблема:…………..
1. Предполагаем проблем
2. Истински проблем
Дефиниране на проблема ……………….
Фактори, които са предизвикали конфликта ...........
Отваряне и развиване на перспективите …………….
Цели………….
План за действие………………..
Оценка на резултатите (поетапна)…………
Последващи действия............
Ситуационен анализ (модел)
1. История на ученика
2. Дефиниране и класифициране на проблема
a) Предполагаем проблем
b) Истински проблем
3. Причини, които са довели до проблема
a) предполагаеми причини:
b) реални причини:
4. Ситуация
a) предполагаеми условия
b) реални условия
5. Анализ на психологическото състояние на обекта
СИЛНИ СТРАНИ : СЛАБИ СТРАНИ
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗАПЛАХИ
6. План за действие / решения
Стъпка 1
Стъпка 2
И прочие
7. Оценка на резултатите
План за интервенция
Стъпка 1. Дефиниране и изясняване на проблема
Стъпка 2. Изясняване на перспективите
Стъпка 3. Оформяне на междинни цели
Стъпка 4. Изработване на план за действие
Стъпка 5. Изпълнение на плана
Стъпка 6. Оценка на резултатите
Стъпка 7. Проследяване (група, ученик)
Стратегии за борба с насилието в училището представило тази ситуация:
- формиране на групи от ученици, които разрешават конфликти
- кампании за превенция включващи училищния екип, полицията и местните власти
- проучвания свързани с произхода на насилието в училище и идентифициране на формите на това насилие.
Тези стратегии са полезни и можем да използваме елементи от тях в различни ситуации.
Възможните теми, които биха могли да бъдат включени в обучение/курс за учители са:
1. Връзки с децата – в семейството и в училище
- прекалено защитаващ родител
- пасивен родител
- избирателна привързаност към определено дете
- отношения в семейство с един родител
- занемарено дете
- нужда от помощ
- родителски модел
- интервенция от училището и семейния психиатър – сфера на експертиза
- оптимизиране на отношенията между учител и ученик
2. Общуване с дете
- разрушаване на комуникационните бариери
- окуражаваща комуникация
- позитивна връзка
- активен слушател / добър слушател
3. Изграждане на доверие
Формиране на умения за вземане на решения
Бариери във вземането на решения
Липса на себепознание, несигурност в самия себе си
Неприемане на негативните последствия от взетите решения
4. Стъпки за вземане на решения
Ясна хипотеза
Изясняване на съществуващите възможности
Изброяване на предимствата и недостатъците
Обсъждане на миналото
Опит за описване на бъдещето
Избор на удобна опция
Приемане на опцията с всичките и последствия
5. Ясна представа за себе си – ролята на родителите
Физически, психологически и социален имидж
Социалният АЗ
Самонаблюдение
Виждане на АЗ-а в неговите отношения с останалите (родители, приятели, съученици)
Познание / себепознание посредством психо тест (личност, темперамент, професионални интереси, личностни ценности, познавателни способности – интелигентност, памет, въображение)
Сътрудничество със съветник; психо-педагогическа помощ
Роля на съветника / семейния психиатър
6. Познаване на личностните трудности свързани с възрастта на децата и малолетните
Нужда от независимост, отхвърляне на манталитет, предрасъдъци спрямо възрастните
Нужда от обич
Нужда от приемане в група от връстници
Възставане срещу възрастните
Интуитивни различия между половете
Формиране на представа за АЗ-а
Формиране на собствен стил на учене
Планиране на време за индивидуално обучение
Големите изкушения: пушене, алкохол, дрога..
7. Разрешаване на конфликти с децата – образование чрез ненасилнически методи
- основни причини за конфликтите
- предпоставки за конфликти между родители и деца
- методи за обсъждане на конфликти
- разрешаване на конфликти
- роля на училището и на семейния психиатър – взаимно допълване
- права на децата – да се спазват в семейството
I Am Not Scared Project
Copyright 2024 - This project has been funded with support from the European Commission
Webmaster: Pinzani.it