Случай на хидроцефалия

• Direct bullying

• Non-especific

Събитието започва, когато жертвата е в VІІІ-ми клас
Главни участници – момче А (жертва) и група съученици (насилници)
Момчето А е родено със състояние хидроцефалит (задържане на течност в мозъка). Поради това главата на А е малко по-голяма от нормалното. До 7ми клас включително никой не обръща внимание на това състояние, но с началото на 8ми клас две момчета от класа започват да наричат А „Франкенщайн”, „идиот”, „марсианец”, „деформирана глава” и други подобни.
Момчето решава да обясни защо главата му е по-голяма (знанието би трябвало да е сила, нали така). А учи в клас състоящ се от деца със забавено развитие. Та А обяснява какво представлява хидроцефалита, обаче вместо постигане желания резултат, тормозът става още по-лош. Към дразненето и обидните реплики се добавя и „воден мозък”. Освен всички останали, А го тормози и едно дебело момче. Родителите на А знаят за отношението към техния син и бащата, с присъщия му хумор, съветва А, следващия път, когато дебелото момче го обиди, да го попита „Кой ти шие панталоните? Който прави палатки?” За съжаление реакцията на дебелото момче е „Не, защо? На теб той ли ти шие шапките?”
Освен вербалния тормоз А го блъскат, бутат, изолират, удрят.
А споделя с родителите си, че атмосферата в класа е непоносима за него и ги моли да му помогнат за да спре тормоза над него.
Времеви период – в рамките на една учебна година

Още на следващия ден след като разбира за проявата на насилие от класния ръководител, директорът на училището организира и провежда срещи с родителите на момчетата /това проявило агресия и това което е обект на тормоза/. Анализът на този случай както и предходни прояви на агресивно поведение ясно показват на училищното ръководство, че трябва в кратко време да се формират училищни политики за справяне с насилието и агресията в училище. Според директора тези политики трябва да се насочат към създаване на действащ модел за превенция на агресията и приобщаване към училищната среда, включващ:
1. Диагностика на психоклимата в класовете, чрез проучване на индивидуалните особености на учениците.
2. Определяне на учениците от целевата група, трудно адаптиращи се към училищната среда и учениците, склонни към агресия.
3. Сформиране на клуб „Толерантност” – от ученици, склонни към агресивно поведение, които търсят своето място в групата с неподходящи средства - физически нападки, словесни оскърбления, раздразнителност; сформиране на клуб „Доверие” – от ученици, които имат проблеми в адаптацията и в общуването или са жертва на психическо и физическо насилие.
4. Целенасочена работа на психолога на училището, класни ръководители и външни специалисти с учениците от двата формирани клуба.
След разговор с психолога на училището, класният ръководител и учителите достигат до извода, че при децата – насилници, насилието е модел за успех и то им доставя удовлетворение и затова трябва да се замени с нещо друго. В резултат от груповата сесия с психолога на училището, взаимно се достигна до изработването на една „Система от превенция на развитието на конфликта”, която се изразява в:
• изработване на ясни и положително формулирани правила.
• ясни и последователни награди и последствия; систематично, ясно, успешно, уместно и въвличащо обучение в самообладание и навици за мирно решаване на проблеми.
• климатът в клас да се характеризира с уважение.
• обкръжаващата среда да е привлекателна, интересна и съхраняваща.
• да се регистрират рано признаците на конфликта. Да се решават на ниско ниво, когато са по-леки.

Въздействие на случая по отношение на:
- учебен процес – за повечето ученици, волни и неволни свидетели на насилието, учебният процес не е претърпял някаква промяна. Затруднено е било обучението на жертвата. Насилникът така или иначе не е залагал на своите знания и умения, за да се домогва до лидерска позиция в класа. След като е установил, че учението не е сред най-силните му страни, той не му е обръщал толкова голямо внимание. След разкриването на случая учителите и целия екип в училището ще се сблъскат с необходимостта от промяна и допълване на възпитателните подходи използвани в училището. В дългосрочен план това ще доведе до подобрени условия и среда за обучение и съответно повишени резултати сред децата;
- мотивацията и постиженията на учениците – мотивацията за участие в учебния процес на насилникът и свидетелите не се променя в краткосрочен план. Вероятно, след сериозна работа с училищния психолог, агресорът ще подобри резултатите си и ще насочи енергията си към по-продуктивни занимания. Мотивацията и резултатите на жертвата А са занижени по време на агресията, но с работа с психолога и с подкрепата на учители, съученици и родителите вкъщи, ще се възстановят към нормално състояние;
- случаите на агресия винаги влияят на вътреучилищната интеграция – те разграничават децата, поставят ги в роли, които не би следвало да са им привични, изискват от тях да заемат позиция и отново да се разделят на лагери; учителите и директора, заедно с психолога и класните ръководители трябва да заемат позиция и да подкрепят по определен начин жертви и насилници – всичко това в краткосрочен план действа разделящо, антиинтеграционно. Предприемането на действията по превенция и туширане на случаите на насилие обаче ще подобри вътреучилищната интеграция в дългосрочен план и ще постави всички – деца и възрастни от едната страна на барикадата – не на насилието, съществуват много други методи за себеизява и самодоказване. Подобряват се шансовете за успешна интеграция не само на конкретната жертва в този случай, но и на всички застрашени от някакъв тип изключване;
- прилагането на предложените и съгласувани от директор, психолог и учители подходи за превенция и справяне със ситуации на насилие ще гарантират възстановяването на баланса на права и задължения в училището и съответно ще подпомогнат развитието на чувството и стремежа към активно гражданство у децата;
- качествата на училищната среда, които са преминали през определени сътресения по време на периода на насилие и тормоз, ще бъдат възстановени. Отнетото усещане за сигурност и част от групата ще бъде възстановено и нямаме предвид единствено при жертвата – несигурен относно своите позиции ежедневно се чувства и насилникът, а свидетелите не предприемат никакви действия, защото не са безпристрастни – те много лесно разпознават в себе си потенциална жертва (и затова трябва да си кротуват) или насилник (което, заради наличието на работеща съвест, ги засрамва – и отново трябва да мълчат и безучастно да удовлетворяват собствените прикрити насилнически наклонности).

А предполага, че причините за настъпването на агресивното действие на повечето му съученици са стремежът за лидерство в класа на двама от тях. А смята, че основна причина за насилието и агресията над него е съперничеството между двете момчета и желанието им упорито да се стремят да се разграничат от околните чрез противопоставяне и агресивно поведение. Според А и двамата имат желание да привличат вниманието върху себе си и се мъчат да уронят достойнството му и по този начин да покажат превъзходство.
А споделя с родителите си за атмосферата в класа и за отношението на съучениците му към него. Той дори смята, че съветът, който баща му му е дал е утежнил още повече ситуацията и го обвинява, че вместо да му помогне, му е навредил още повече.
След разговора с родителите си, А споделя с психолога на училището за проблема си.
А осъзнава, че се нуждае от помощ и закрила от родителите си или от някой авторитетен възрастен.

Мотивацията на насилника е да бъде лидер в класа и всички да се съобразяват с него, да внимават в неговите дейст¬вия и да мислят само за него. Тъй като очевидно той няма необходимите качества да бъде водач и лидер в класа и вижда в лицето на другия си съученик същите стремежи, реагира подигравателно към А и по този начин принуждава и жертвата и другите ученици в класа да се страхуват. Това агресивно поведение се отразява и на останалите ученици и те донякъде се чувстват съпричастни с действията на насилника.
Насилникът е избрал конкретната жертва, тъй като А е несигурен, чувствителен, кротък. Желанието му да навреди и унижи А се засилило още повече от факта, че А обяснил „по научному” защо и от какво е болен и в какво точно се състои заболяването му. Насилникът възприема поведението му като провокативно и това предизвиква у него неодобрение и го дразни.
Насилникът не изпитва угризения от това, което причинява на А и от поведението си. Представата му за себе си включва прилагателни като енергичен, уверен, силен, честен и реалистичен. За да избегне поемането на отговорност за собственото си поведение, насилникът на моменти беше склонен да обвини другите. Той изтъква редица причини, с които рационализира и омаловажава постъпката си.

Останалите ученици от класа, след разговора с психолога на училището, осъзнават случващото се. Някои от тях смятат, че причините за насилието и агресията над А се коренят в желанието за превъзходство над всички на единия от лидерите в класа. Избирайки „по-слабия”, несигурен, предпазлив, чувствителен, тих и кротък А за своя жертва, той доминира над него и по този начин „изпъква” в очите на останалите. Той често е инициатор и изпълнител на подигравките и понякога кани другите да се присъединят. Той е един вид лидер, който измисля нови начини за издевателство. Той не е много уверен в себе си, обича да командва; мисли си, че знае всичко, лесно избухва.
Някои от учениците смятат, че агресията над А се засилва и поради т.н. помощник на лидера – помага с цел да получи одобрението му, присъединява се към тормоза, когато вече е започнал. Някои път откриха в себе си подкрепящи мъчителя – винаги присъстват, дори да не се намесват активно; присмиват се на жертвата, окуражават мъчителя, приканват другите да се забавляват. От друга страна останалите често го виждат като рязък, склонен към спорове, оскърбителен, догматичен, с нисък фрустрационен толеранс, лесен за провокиране, безчувствен и груб.
Някои от учениците смятат, че насилникът е жаден за власт и надмощие, обича да командва и да държи другите в подчинение.

Учителите научават за поведението на насилника от класния ръководител на А. Често те не признават, че даден ученик проявява агресивно певедение, защото не го осъзнават. Смятат, че в училище няма агресия, защото представата им за нея е убиването, биенето и войната – неща, които учениците им не правят. Класният ръководител разказва за проявите на повечето ученици от класа – вербалната агресия, свързана с опити за унижаване, оскърбяване, чрез подигравателни изрази, викове и подвиквания и други говорни прояви.
Учителите осъзнават проблема на А и си дават сметка, че напоследък някои от учениците /насилници/ в този клас не изпълняват общоприетите норми на поведение и искат да удовлетворят собственото си чувство за достойнство чрез физическо и вербално насилие.
След разговор с психолога на училището, класният ръководител и учителите достигат до извода, че при децата – насилници, насилието е модел за успех и то им доставя удовлетворение и затова трябва да се замени с нещо друго.
В резултат от груповата сесия с психолога на училището, взаимно се достигна до изработването на една „Система от превенция на развитието на конфликта”. Тя се изразява в:
• изработване на ясни и положително формулирани правила.
• ясни и последователни награди и последствия; Систематично, ясно, успешно, уместно и въвличащо обучение в самообладание и навици за мирно решаване на проблеми.
• климатът в клас да се характеризира с уважение.
• обкръжаващата среда да е привлекателна, интересна и съхраняваща.
• да се регистрират рано признаците на конфликта. Да се решават на ниско ниво, когато са по-леки.

Директорът на училището разбира за проявата на насилие от класния ръководител. По време на проведения разговор /по инициатива на директора/ присъства и психологът на училището. Дискутират се причините за проявената агресия и възможните решения насочени към преодоляване на проявите на насилие. На следващия ден директорът провежда срещи с родителите на момчетата /това проявило агресия и това което е обект на тормоза/. Анализът на този случай както и предходни прояви на агресивно поведение ясно показват на училищното ръководство, че трябва в кратко време да се формират училищни политики за справяне с насилието и агресията в училище. Според директора тези политики трябва да се насочат към създаване на действащ модел за превенция на агресията и приобщаване към училищната среда, включващ:
1. Диагностика на психоклимата в класовете, чрез проучване на индивидуалните особености на учениците.
2. Определяне на учениците от целевата група, трудно адаптиращи се към училищната среда и учениците, склонни към агресия.
3. Сформиране на клуб „Толерантност” – от ученици, склонни към агресивно поведение, които търсят своето място в групата с неподходящи средства - физически нападки, словесни оскърбления, раздразнителност; сформиране на клуб „Доверие” – от ученици, които имат проблеми в адаптацията и в общуването или са жертва на психическо и физическо насилие.
4. Целенасочена работа на психолога на училището, класни ръководители и външни специалисти с учениците от двата формирани клуба.

Родителите са забелязали какво се случва около А. Последните 1-2 седмици той проявявал тревожност, намаляване или даже загуба на самочувствие. След разговор с А те разбират, че върху него има директна активна вербална агресия. Негов съученик, а понякога и няколко съученици го заплашвали, ругаели, подхвърляли му обидни забележки, упреквали го, унижавали го, подигравали му се, присмивали му се. Загрижени за сина си, те решават да се срещнат с класния ръководител и да поговорят с него, за да научат повече за проблема и най-вече за ученика-насилник.
Бащата на А смята, че начина, който е предложил на сина си да се справи с момчето, което му се подиграва е бил неудачен. Той предполага, че ако е имало възможност да присъства в няколко открити урока в класа на сина му в „Ден на отворените врати” и да се запознае по-отблизо с атмосферата в класа би помогнало повече. Опознавайки училищният живот и начина на общуване между съучениците, той смята, че би му помогнал да даде по-адекватен съвет на А.
Майката на А смята, че са можели да променят ситуацията, ако веднага, след като са забелязали промяната у него, бяха инициирали заедно с класния ръководител неформална среща, в която да участват учениците от класа, родители, представители на Училищното настоятелство, както и на ръководството на училището. Според нея би било добре не само да се постави проблема на дневен ред, но преди всичко да се търсят начини за ефективна превенция на тормоза и насилието в училище. Така, след събеседванията, разиграването на отделни казуси и самостоятелната работа по групи, биха се изработили общи ценности и правила.

Психологът на училището научава за проблема на А от самия него. Разговаря след това с класния ръководител на ученика. Учителката споделя, че е забелязвала понякога ученика-насилник да се държи доминиращо и да демонстрира вътрешното си убеждение, че има право и е над останалите.
Психологът решава да проведе групова работа с целия клас и среща с родителите на ученика - насилник.
Целта на груповата работа с класа е да мотивира учениците да споделят проблемите и чувствата си, да владеят гнева си, да мислят преди да действат и да търсят алтернативни решения на своите проблеми - без конфликти и агресия. Заедно да достигнат до извода, че този начин на взаимодействие може да подобри комуникацията помежду им. Определиха се ясни правила по отношение на тормоза над ученик, например:
а/ няма да вършим издевателства над съучениците си в нашия клас и нашето училище; б/ ще се опитаме да помогнем на учениците, обект на издевателства; в/ ще бъде въпрос на чест да станем приятели с учениците, от които страним. Тези правила могат също така да послужат за отправна точка на дискусии в час за конкретни случаи на брутални прояви и за санкциите, които трябва да се прилагат към учениците, нарушили правилата. Редовно трябва да се предвижда един час за общо обсъждане на поведението на учениците съобразно тези правила. Важно е учителят от своя страна да прибягва систематично до санкции /без враждебност и употреба на сила/ всеки път, когато правилата се нарушават, но и пространно да похвали онези, които ги спазват.
Целта на срещата с родителите на насилника е взаимно да се открият симптомите и причините за всяка проява на агресивно поведение и по възможност моделиране на етично поведение в семейството, училището и на обществени места чрез правилно възпитание и личен пример на възрастните. По време на срещата се взема решение родителите да са по-пълноценна част от училищния живот и като такива е необходимо да са запознати с процесите, протичащи в училището. Включването им в училищния живот ще допринесе за ефективността на дейностите по превенция на насилието, реализирани на училищно ниво.

Директорът на училището е недоволен от организационно-възпитателната работа на класния ръководител, който е трябвало още в самото начало на учебната година да разясни на всички ученици заболяването на ученика и да ги подготви един вид за предстоящите негативни отношения към потърпевшия. При най-малкия сигнал той е трябвало да реагира като се свърже и разговаря с родителите, а също така и с насилника на ученика в негово присъствие. Насилникът е трябвало да съумее да осъзнае своето негативно поведение и да престане да обижда ученика. Ръководството на училището и педагогическият съветник е трябвало да парират подобен негативен развой на случая още от самото начало. Липсата на превантивен подход към случващите се събития се е оказал решаващ в този случай.

Причините и факторите, определящи проявите и агресивното поведение на децата, са сложни и обикновено произхождат от дълбините на социалното напрежение, нестабилната семейна среда, различните очаквания, които възлагаме на момчетата и момичетата, поляризираното материално положение и влиянието на медиите. Ако търсим причините, то е, за да можем да въздействаме и преобърнем тенденциите, набиращи скорост в училищна среда.
Това, което ни изненада приятно, е, че учениците се включиха много активно в ситуационния анализ – бяха откровени, искрени и като че ли с облекчение споделяха за това, което им тежи в отношенията помежду им. Учениците демонстрираха своето силно развито чувство за справедливост. Груповата работа в ситуационния анализ върна на потиснатите и подлаганите на тормоз деца личното достойнство, върна им самочувствието. Радващо е, че всички ученици постепенно започнаха да се изслушват в дискусиите, да зачитат всяко мнение и да осъзнават, че в ситуациите на тормоз няма невинни. Те самите изтъкваха, че в случаите на насилие по-виновни са пасивните наблюдатели, отколкото насилникът.
Всичко в ситуационния анализ сработи и всички действия бяха успешни и резултатни.
Чувството за малоценност на насилника и желанието му да стане лидер в класа е повлияло на избора на жертва – той не се справя с учението и с взаимоотношенията в класа и избира за жертва „призът отличник” - А. Той не се чувства привлекателен, вижда заплаха за лидерството си в лицето на друг негов съученик и решава да обижда и унижава А, който му се вижда желан приятел за околните. Така жертвата става основание за самочувствие на насилника.