Работа на учителя с проблемни ученици.

Доц. Д-р Иван Петков Иванов

http://www.ivanpivanov.com/ и Шуменски Университет

Bulgarian

Bulgarian

Затворен ученик, трудно дете, хиперактивност, емоционални и поведенчески отклонения, интровертност

Web Article

Parents, Teachers, Researchers, Young People.

1 - 20 pages

Статията представя стратегии и перспективи за управлението на деструктивно детско поведение в класната стая. Разглеждат се такива теми като агресивно деструктивно поведение, трудни деца, проблемни ученици в клас, ученицит с дефицит на вниманието или хиперактивност, ученици с емоционални и поведенчески нарушения (EBD), затворени ученици, агресори и насилници.
Сред описаните характерни трудни деца са: егоистите, които са привикнали техните капризи да се изпълняват безпрекословно, инатливи и нахални са; деца с нарушения в чувствената сфера – озлобеност, грубост, жестокост, враждебност, недоверчивост, отчужденост, липса на съвест и чувство за вина; лъжци и хитреци; мързеливци; деца с неадекватно завишена самооценка и занижена самокритичност; завистници; клоуните на класа; клюкарите.
Посочени са основните според автора фактори за лошото поведение у някои деца. Разгледани са в подробности причините за невнимателно и/или хиперактивно-импулсивно поведение.
Освен това се разглеждат причините за EBD, сред които освен семейството, членството в банди, злоупотребата с алкохол и наркотици и прочие, спада и учителското поведение.
Авторът е разгледал изследване на Philip Gunter & Susan Jack, което установява, че взаимодействията между учитлеите и учениците с агресивно поведение, рядко са положителни (похвала или положителни последствия) – едва в 3% от времето учителят реагира по този начин. Отрицателните взаимодействия се срещат в 22% от случаите и съответно предизвикват деструктивно поведение от страна на учениците.
Авторът е изредил считаните от него за основни причини за насилието в училище.
Материалът завършва с доста полезен списък от литература по темата.

По отношение на темата за „трудните деца” интересно е наблюдението на автора, че всеки ученик може да бъде труден в даден момент, но и че някои ученици стават хронично трудни, тъй като се чувстват неоценени от учителя. Съветът който учителите получават тук, е че даже и „най-трудното дете” иска да е добро, но се нуждае от помощ, уважение и любов, поради което трябва да се съхранява неговото самочувствие и използваният подход да не е оскърбителен.
Авторът обръща внимание, че твърде често в съвременното общество се прибягва до медикаментозно „лечение”, а се пренебрегва факта, че почти всяко дете преминава през някакви периоди на понижено внимание или хиперактивност.
Интересно е наблюдението, че често учителите определят поведението на децата с EBD като непоносимо и отвратително и буквално ги изключват от учебния процес, като пренебрегват правилото, че обучението трябва да бъде диалогов процес, предполагащ взаимодействие на ученици и учители, с другите ученици, с учебните материали.
По отношение на изследването на Philip Gunter & Susan Jack авторът умело е резюмирал техните стратегии за намаляване на деструктивното поведение и агресията, а именно чрез намаляване на антипатията, оценка и планиране на обучението, стратегии за мениджмънт на класа, увеличаване на похвалите и вниманието, ефективни учебни взаимодействия и функционално изследване.

http://www.ivanpivanov.com/uploads/sources/113_Rabota-na-uchitelq-s-problemni-uchenici.pdf

23_Rabota-na-uchitelq-s-problemni-uchenici.pdf

Зинев Арт Технологии