Дом, семейство, училище: за отчуждението на учениците от училището

З. Петева, В. Филипова, Б. В. Тошев

Софийски университет «Св. Климент Охридски»

Bulgarian

Bulgarian

Отчуждение на учениците, химерни социални групи, разпад в семейството, история на училището

Web Article

Parents, Policy Makers, Teachers, Researchers, Young People, School Directors.

1 - 20 pages

Представеният материал се занимава с важни въпроси, които биха могли да повлияят сериозно на поведението на учениците и ограничаването на неблагоприятните прояви. Авторите започват с тезата, че все по-често учениците нямат връзка със своето училище. Тази отчужденост от училището не е в интерес на учебния процес. В статията са анализирани основните причини за възникването на този неблагоприятен фактор, наличието на химерни обществени групи, възникнали в резултат на силни и продължителни миграционни процеси в обществото и разпадането на българското семейство, което в голяма степен се дължи на същата причина. Запознаването на учениците с историята на училището, в което учат, с неговите бивши изявени учители и възпитаници, според авторите би могло да има положителен ефект за промяна на отношението на учениците към тяхното училище. Тази идея е проверена в гр. Добрич, където историята на учебното дело е особено интригуваща, тъй като в дълги периоди от време организацията и релаизацията на учебния процес са следвали правилата на различни държави - България и Румъния.
Авторите са убедени, че ако учителите в своята работа се стремят да запознават учениците с историята на училището и с тези, които някога са учили в него, отношението на учениците към училището ще се промени и учебната работа ще даде своите плодове в съдържателен и възпитателен аспект. Предварителното им проучване обаче, показва, че повечето съвременни учители, също отчуждени в някаква степен, не са готови и мотивирани да отделят от своето време за такава допълнителна и нерегламентирана в учебните програми дейност.

Полезността на коментираната публикация се съдържа в поставянето и обсъждането на няколко много важни въпроса, отговарящи за формирането на личността от ранна детска възраст. Авторите обръщат внимание на изграждането на историческо съзнание на учениците и развиване на тяхната историческа компетентност - способността за оценка на миналото. Това най-добре може да се изрази чрез трите елемента, включени в историческото повествование - форма, съдържание и функция. По отношение на съдържанието може да се говори за компетенции за исторически опит - развиване на способност за получаване и задържане на конкретна историческа информация, а по-висшата форма на тази компетентност е историческата чувствителност. По отношение на формата авторите говорят за компетенция за историческа интерпретация - развиване на способност за прехвърляне на мост между минало, настояще и бъдеще.
Накрая по отношение на функцията това е компетенцията за исотирческа ориентация - развиване на способност за използване на този тип сведения за целите на личностната житейска ориентация и поведение.
Несъмнено отчуждението на учениците от училището, липсата на положителна емоционална нагласа спрямо собственото училище, вреди на учебния процес. Причината за тази отчужденост според авторите на тази статия е миграцията на населението, довела до възникването на химерните обществени групи и разпадните процеси в семейството, които са основните фактори за появата на т.нар. културна травма в голям брой хора и дори цели социални прослойки. Под културна травма се разбира осъзнатата или по-често спонтанна загуба на идентичност с отсъствие на определена поведенческа система от ценности.
Предлаганата в настоящата статия рецепта за лекуване на културната травма в училище е неформалното запознаване на учениците с историята на тяхното училище, което може да стане по различни начини - подходящи разкази за училището в миналото с неговите учители и ученици, срещи на учениците с бивши ученици и учители, посещение на архиви и музеи, събиране от учениците на устни истории и тяхното архивиране, включване на родителите на учениците в такава изследователска дейност. При това тази дейност би трябвало да се върши не само от учителите по история, а от всички учители, независимо от тяхната професионална ориентация. Чрез такива занимания може да се разкрие човешкото лице на училището, а откриването на любопитни факти за преподаването на различните учебни предмети би могло в допълнение да повиши интереса на учениците към тях.
В настоящия момент обаче, повечето български учители изглежда нямат нужната подготовка и мотивация да поемат такива допълнителни учебни ангажименти. В същото време участието на учителите в развиването на описаната по-горе историческа компетентност на учениците е между най-важните задачи в училище. Вероятно това не се осъзнава в достатъчна степен, защото тази компетентност не е между формулираните наскоро ключови компетентности, които трябва да осигурява българското образование. Придобиването на такава компетентност още в училище несъмнено изисква усилия и време, но очакваният резултат - спиране на деструктивните процеси в обществото - ги оправдава и ги прави особено необходими. Това е предизвикателство, което следва да се отчете не само на национално, но и на общоевропейско ниво.

http://khimiya.org/pdfs/KHIMIYA_20_1_PETEVA.pdf

31_alienation of children from school.pdf

Зинев Арт Технологии