Дисциплиниращата камера като отговор на кризата в българското училище

Здравка Георгиева

СУ „Св. Климент Охридски” в Годишник на студентите по социология , том 5, 2008-2009г.

Bulgarian

Bulgarian

Камера, криза, училище, дисциплина

Report

Policy Makers, Researchers.

1 - 20 pages

Предложеният материал разглежда камерата за видеонаблюдение като социален регулатор на поведението на наблюдаваните, а именно – учениците. Според авторката самото монтиране на камери в класните стаи е симптом за наличие на проблем в образователната система. Нееднократно камерите се асоциират с наблюдение тип Big Brother. Авторката посочва очевидното намаляване на доверието от гражданите към образователната система поради нееднократните случаи на насилие в българското училище между деца и между учители и ученици.
В своя анализ авторката ползва изводите на Фуко относно дисциплинирането, нормализирането на индивида, въздействието, което му се оказва чрез дисциплиниращата власт (Фуко „Надзор и наказание. Раждането на затвора”). Освен това се основава на идеите на Норбърт Елиас от книгата му „Относно процеса на цивилизация” за формирането на самоконтрола у индивидите чрез тяхната социализация.
Разглеждайки ролята на камерата като контролиращ механизъм, авторката не пропуска да се спре и на факта, че в момента в България текат дебати дали учениците трябва да получават оценка за поведение, както е било преди. Интересна е гледната точка, че предвид честите случаи на упражнявано насилие на учители над ученици налице е и въпросът дали и учителите би трябвало да имат оценка за поведението. Фактът, че е възможно да бъдеш виждан постоянно вече дисциплинира индивида, нормализира го, стандартизира го.

Похвални са разсъжденията и тезите, защитавани от авторката на материала. Впечатляваща е и селекцията от литература, на която се позовава (вкл. «1984» на Оруел). Заключителното представяне на българската образователна система от периода на комунизма, в съчетание с тезата, че «образователната система е една от най-консервативните държавни системи. Тя се поддава трудно на модернизация, трудно се променя. Какво се случава, когато социалните условия се сменят, когато политическата система се трансформира?» Съвсем логично идва споделеното мнение, че «училището продължава да стои в комунистическия коловоз, но в посткомунистическа среда», което води до преобръщане на системата от ценности, а поведението на децата в училище става неконтролируемо. Редом с всички негативи се проявява и агресия сред децата в училище – нещо немислимо преди се откроява като ежедневие днес, а като с всяка практика упражнявана продължително време започва и процес на свикване с нея, незабелязване. Авторката вижда изход в модернизирането на училището, в инкорпорирането на интерактивни практики, в поставянето на учителя в нова позиция – не на стоящ над ученика и съответно поучаващ го, а на взаимодействащ партньор.
Материалът е полезен с идеите и изводите, до които довежда читателя. В края гледната точка е «да» на камерите, но не по начин, че децата знаят че са наблюдавани, а да могат сами да се наблюдават и това да е част от обучението им. Училището ще запази своите дисциплиниращи функции именно защото една от основните му задачи е да инкорпорира в подрастващите самоконтрол, поведение съобразно контекста. Трябва да се съгласим с авторката, че когато средата се променя би трябвало и методите на образователната система да подлежат на предоговаряне, за да могат институциите да изпълнят своите функции.

http://rodina.zaedno.net/sites/rodina.zaedno.net/files/u20/84-103_Zdravka.pdf

32_disciplinira6tata kamera.pdf

Зинев Арт Технологии