НАСИЛИЕТО МЕЖДУ ДЕЦАТА: КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА НЕГО

Методи Коралов, училищен психолог и доктор на психологическите науки

По проект “Превенция на насилието в училище”, изпълняван от Държавната агенция за закрила на детето с финансовата подкрепа на УНИЦЕФ. Т

Bulgarian

Bulgarian

Родители, помагачи, тормоз, наблюдатели, деца

брошура за родители

Parents.

21 - 100 pages

Разгледаната публикация е издена с финансовата подкрепа на представителството на УНИЦЕФ за България. Нейното съдържание включва следните основни моменти:
1. Какво е агресивно поведение?
Авторите посочват, че агресивното поведение се превръща в проблем тогава, когато резултатите от него водят до истинско навреждане на другите, причиняване на болка и страдание, повреждане на ценни вещи.
Агресивното поведение много често не се дължи на осъзнат личен избор. То може да бъде следствие от различни видове причини:
- Биологични причини. Приема се, че при някои хора генетично е заложено да са по-агресивни от други, така както се унаследява цвят на очите или косата. Към биологичните причини спада и добре познатата разлика мъже-жени, дължаща се до известна степен и на по-високите равнища на тестостерон при мъжете.
- Неспособност за овладяване на собствените агресивни импулси.
- Реакция на негативни или травмиращи събития в живота.
- Неспособност за справяне с изискванията на другите.
- Заучен модел на поведение. Децата постоянно се учат от обкръжението си – възрастни, кино-, поп-фолк-, шоу- и дори политически звезди, връстници, игри, разказвани истории, книги и списания, филми, телевизия, интернет и т.н.
2. Какво е тормоз?
Авторите тук са резюмирали някои основни видове тормоз, а именно физически, вербален и индиректен.
Поведение на тормоз е поведение, което: е злонамерено. Тормозът не е случаен. Тормозещият има ясната и осъзната цел да навреди на жертвата си, да й причини болка, да я унижи, да я накара да страда физически или душевно. Освен това тормозът се извършва от позиция на силата и се повтаря многократно. Изолираният агресивен акт още не е тормоз. Когато обаче агресията се повтаря отново и отново
върху един и същи човек (или едни и същи хора), тогава тя се
превръща в тормоз.
3. Тенденции и разлики при момчета и момичета, възрастови особености, групов и индивидуален тормоз, статистика.
4. Какви са последствията от тормоза и защо той трябва да е обект на специална работа?

Авторите на публикацията излизат от традиционното свързване на агресивното поведение с физическа саморазправа (бой, удряне, ритане, щипане, скубане и т.н.) между двама души или чупене на вещи и предмети, както и от определението, че агресивното поведение е личен избор на агресора, че той би могъл да се държи и по друг начин, но съвсем съзнателно решава да бъде “лош”. Според тях и в двата случая съществуващата представа е много непълна и ограничена, особено кога то става дума за деца.
Интересно в материала е посочването на индиректния вид тормоз, за чието съществуване повечето хора дори не си дават сметка, а той е не по-малко нараняващ от другите и включва настройване на другите срещу жертвата, говорене зад гърба й и разпространяване на слухове, разваляне на отношенията й с близките хора, поставяне на някого в социална изолация (не го канят да играе с другите, на купони и забави, на кино или разходки и т.н.).
Един от важните изводи на публикацията, че жертви, мъчители, помагачи и наблюдатели – всички са потърпевши от ситуацията на тормоз.
Много полезен материал за родители, които се интересуват от децата си и биха желали наистина да им помогнат без значение в каква ситуация са попаднали последните – на насилници, на тормозени, на помагачи или наблюдатели.

http://www.unicef.bg/public/files/press/13.pdf

38_nasilie mejdu deca_kakvo triabva da znaem.pdf

Зинев Арт Технологии